НИКОЙ ВЪРНАЛ ЛИ СЕ Е ОТ ОТВЪДНИЯ ЖИВОТ, ЗА ДА ПОВЯРВАМЕ В НЕГО?

Вярата в отвъдния живот не зависи от това някой човек да умре, да се върне и да ни го разкаже. Ние вярваме в него чрез Божественото откровение и достоверността на пророците. И си е доказано, че Аллах съществува и че Коранът е Неговото слово, тогава известието Му за възкресението и отвъдния живот също е истина.

Освен това Аллах, Който е създал човека първия път, несъмнено е способен да го съживи отново.

„Кажи: Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път.“
Коран, Ясин 36:79

Dear Brother / Sister,

Човешкият ум който работи според стандартите на този свят, колкото и да е не способен да разбере отвъдния живот, може да повярва в него с хилядите доказателства, които съществуват за него. Съществуването на дадено нещо, ако е умствено възможно, можем да разберем за него чрез вести. За да предадем някаква вест от дадено нещо или място, не е задължително да отидем там и да го видим с очи.

Фактът, че астрономията ни съобщава за звезди, които светлината дори не достига до нашата земя може да се вземе за пример. Тогава кой е отишъл до тези звезди? Кой се е върнал от там? Ние не се съмняваме, че тези звезди съществуват, защото се доверяваме на експертите от астрономията.

Това ще рече, “че експерти в своята област от астрономията с истински вести са достатъчно доказателство за да им се вярва.“

Със сигурност не може да има по вярна новина от новината дадена от „всички пророци, Корана, след това всички светци и ислямски учени“, които са едновременно експерти в своите области и най-точните и истински източници на новини, за съществуването на задгробния живот и съживяването след смъртта. Разбира се, че никой не може да даде по истински новини от тези.

Фактът, “че Пророка Мохамед с.а.в в нощта на мирач е отишъл в отвъдното и го е разказал като се е върнал.“[1]

Тези, които наричаме светци са хора с отворени сърца, собственици на чудеса, са съобщили за първата спирка от на отвъдното Берзах[2] даже са разказали какво са видели.[3]

След толкова много достоверни източници, които се обединяват върху едно и също нещо е достатъчно доказателство за съществуването на отвъдното.

След всички тези солидни доказателства за съществуването на отвъдното питаме онези, които отричат отвъдния живот:

Вие къде отидохте и погледнахте, че не видяхте и начислявате несъществуването на отвъдното? Какви са вашите доказателства за несъществуването му? Щом казвате, че го няма сте длъжни да донесете някакво доказателство? Какво променят сухите ви приказки без доказателства?

По-лесно е да докажеш съществуването от колкото несъществуването. Ако покажем един сорт ябълка сме доказали че тя съществува, но ако отречем че такъв сорт ябълка не съществува трябва да обиколим и проверим цялото земно кълбо за да докажем че я няма, а това е невъзможно.

Подобно на този пример, този който отрича съществуването на отвъдния живот, трябва да обиколи виждащата се вселена и не виждащият се метафизичен свят и чак след това (с извинение) може да каже, че отвъдното не-съществува, а това не възможно.

Тези, които казват, че има задгробен живот, доказват съществуването му като се позовават на безкрайни рационални доказателства, така и на доказателства на откровение.

Тези, които доказват това с пълни обемни книги, които съдържат и предават знания и елиминират съмненията за тази истина са доста много. А отричащите това, си затварят очите по сред бял ден и си превръщат деня в нощ само за себе си

[1] Сура ал-Исра 17/1; Сура Наджм, 53/7-18. 

[2] Задгробният живот “провлак“ на мъртвите чакащи съживяването след апокалипсиса.

[3] Най-известните светци: Абдул Кадир Гилани, Имам Раббани и Бедиуззаман Саид Нурси.

Въпроси и ислям