МОЖЕТЕ ЛИ ДА НИ РАЗКАЖЕТЕ НАКРАТКО ЗА ЖИВОТА НА ПРОРОКА МУХАММЕД ﷺ?
Пророкът Мухаммед ﷺ е роден в Мека през 571 г. Баща му починал преди раждането му, а майка му, когато бил още дете. Още преди пророчеството той бил известен със своята честност и надеждност и бил наричан Ал-Амин – Довереният.
На 40-годишна възраст получил първото откровение чрез ангела Джибрил عليه السلام. В продължение на 13 години призовавал хората в Мека към вяра в Единствения Аллах. Заради преследванията той и сподвижниците му се преселили в Медина през 622 г. Това събитие се нарича Хиджра. По-късно, през 8 година по Хиджра, Пророкът ﷺ се завърнал начело на голяма мюсюлманска общност и Мека била превзета почти без кръвопролитие. Той простил на много от своите бивши врагове. Починал в Медина през 632 г. на 63-годишна възраст.
Първоначалните книги Тора (Таурат) и Евангелие (Инджил) от после преиначена като (Библия) са били Божествени откровения, но с течение на времето в предаването на предишните писания са настъпили човешки намеси и промени. Въпреки това Коранът посочва, че в писанията, които юдеите и християните притежавали, все още могат да бъдат открити сведения за идващия Пратеник:
„Онези, които следват Пратеника, неграмотния Пророк, когото намират записан при тях в Тората и Евангелието…“
Коран, Ал-Араф 7:157
В Исая 21:13–17 се говори за Арабия, за хора, които бягат от мечове и битка, които се посрещат с хляб и вода. в този пасаж се вижда указание към Хиджрата, когато Пророкът Мухаммед ﷺ и мюсюлманите напускат Мека под преследване и намират убежище и подкрепа след преселението си.
Друг известен текст е Второзаконие 33:2, където се споменават Синай, Сеир и планината Фаран, а след това се говори за идване с десет хиляди свети. Синай се свързва с Мойсей, Сеир с Исус , а Фаран с последното пророческо послание в Арабия. Особено внимание се обръща на израза за десетте хиляди, светии защото при завръщането и превземането на Мека Пророкът Мухаммед ﷺ идва с приблизително десет хиляди свои сподвижници. Историческите сведения също предава че били 10 000 участници при превземането на Мека.
Така, въпреки промените, настъпили в предишните писания, учените виждат в тях сведения, които съответстват на неговия живота на Пророка Мухаммед ﷺ. мисия, Хиджра и победоносното му завръщане в Мека.
Dear Brother / Sister,
Пророка Мохамед Салаллаху алейхи ве селлем е роден в Мека през „571-ва година. Преди да се роди Пророка Мохамед, баща му Абдуллах почина. До 4 годишна възраст остана при кърмачката си Халиме. Когато беше на 6 години почина и майка му. После започна да остава при дядо си Абдулмутталиб. Когато стана на 8 и дядо му почина той започна да остава при чичо си Ебу Талиб. На малки години е започнал да работи и когато е станал на 13 е започнал търговия с чичо си.[1]
Преди да му се даде пророчеството той беше Ханиф.[2] Вярваше в Единството на Аллах. През целя си живот никога не се кланял на идоли и никога не ги е уважавал.
На 25 години се е оженил за Хатидже р.а. от нея са се родили Касъм, Абдуллах, Зейнеп, Рукия, Юммю Гюлсюм и Фатъма общо 6 деца от Хатидже. И едно дете от Марие на име Ибрахим. Касим, Абдуллах и Ибрахим починаха в ранна възраст. Момичетата освен Фатъма починаха също още когато Пророка беше жив. Като един баща е преживял най-големите мъки и болки. През тези трудни и мъчни дни през, които е преминал, ни е дал пример и научил как трябва да бъде един раб слугуващ на Аллах. Той беше избран с най-хубавата нрава и Божие възпитание.
В Корана нравата на Пророка се споменава по следния начин:
“Ти наистина имаш велик нрав.“[3]
По тази тема самия Пророк казва:
“Моят Аллах ме възпита и направи моето възпитание хубаво.“[4]
Свети Мохамед преди да получи пророчеството си, беше известен и обичан със своята велика нрава, справедливост, милост и интелигентност. Както със своята нрава така и в тяло и лице беше много красив.[5] Много хора са станали мюсюлмани, само като са видели вълшебната прелест и доверие излъчващо се от очарователното му лице. От тези най-известният е еврейския учен по онова време Абдуллах Ибн-и Селям.[6]
Свети Мохамед с.а.в от 35 годишната си възраст започна да се отдалечава от очите на хората далеч в пещерата Хира[7]
Един ден, когато той беше в пещерата Хира му се яви Джибирил, ангела на откровението и му донесе първото откровение с заповед която беше, “чети“[8] и така на свети Мохамед с.а.в му бе дадено пророчеството. Той тогава е бил на 40 години.
Знаещ се с това, че не е знаел да чете и пише[9] въпреки това е бил най-знаещия, най-мъдрия, най-справедливия, най-милостивия и когато е обявил пророчеството си е бил сам и за кратко време от 23 години почти целия арабски полуостров е приел неговото пророчество и исляма. Това е знак и едно от големите доказателства, че той е пратеник на Аллах.
Най-бедуинските, най-грубите и най-жестоките общности в течение на 23 години са станали, най-цивилизована, най-знаеща, най-кротка и културна общност, което доказва ясно като слънце, че той е истински Пророк.
Особено известно е, че той е имал много врагове, които са искали да го наранят и убият. Уникално в историята, че почти всички от тези врагове по-късно са станали мюсюлмани и са го обичали повече от всичко.
Пророка Мохамед с.а.в до 40 годишната си възраст се знаеше в Мека с прякора
“Ел-Емин.“ Дори и тези, които не приемаха неговото пророчество нямаха съмнение, че той най-честния човек. Те не приемаха неговото пророчество, не защото не му вярваха, а защото се бояха да не изгубят позициите, парите, репутацията, търговията и превъзходството в Мека.
В края на краищата те са заемали важни позиции в Мека и са печелели доста много пари от идолите. Защото Мека е свято място заради Каабата. Защото Мека е център не само в търговията а и в духовността. Поради тези причини те настояваха в своите отричания.
Предадено от Мугире б. Шубе Разказва как политеистите са се доверявали на Пророка Мохамед с.а.в.
„“… Ебу Джехил се обърна към мен и каза: Кълна се в Аллах, че казаното от Мохамед е истина, но причината която ми пречи да го следвам е нарушаването на равенството ни със синовете на Кусай[10] в почти всяко отношение, защото те казаха: “Пророк дойде измежду нас“ и това означава, (че равенството ни е нарушено и не можем да се конкурираме с тях в това отношение) ето за това се кълна, че няма да приема[11] това. Много добре знам, че Мохамед казва истината. Призна той.
Първите, които му повярва бяха съпругата му Хатидже и Али син на чичо му, който беше при него от 5 годишна възраст. След това Зейд бин Харисе, и след него, Ебу Бекир повярваха. По-късно много хора се вслушаха в това послание и цифрата на мюсюлманите започна да се увеличава. Водещите на Мека обаче не бяха доволни от това и подложиха мюсюлманите на тежки мъчения и ги бойкотираха. За да се предпазят от това някои мюсюлмани мигрираха в Етиопия.
Десетата година от пророчеството му почина чичо му Ебу Талиб и 3 дена след това почина и съпругата му Хатидже. Смъртта на тези двама скъпи роднини натъжи доста много Пророка Мохамед. Когато той е проповядвал исляма се е срещал с много трудности и е бил винаги много подкрепян от първата повярвала Хатидже. А чичо му го е защитавал срещу народа и е мобилизирал синовете на Хашим освен Ебу Лехеб за да го пазят. За това тази година се наричаше годината на скръбта. А политеистите са се възползвали от смъртта на Ебу Талиб и са увеличили мъченията и потисничеството си.
Пророка Мохамед изпълни пророческия си дълг в Мека, в продължение на 13 години. Мъченията, жестокостта и бойкотите продължили, докато той не мигрирал в Медина. Когато обаче водещите политеисти на Мека решават да убият Пророка, той е бил принуден да мигрира в Медина и с негова заповед всички мюсюлмани мигрираха също в Медина.
От пред мюсюлмани последвани от Пророка и Неговия най-близък приятел Ебу Бекир пристигнаха в Медина. Местните жители на Медина (енсар) ги посрещнаха много добре. Местните жители на Медина (енсар) и тези, които мигрирали от Мека (Мухаджири), се обявили за братя. И така в Медина се установи първата ислямска държава. С установяването на ислямската държава, политеистите започнали да нападат мюсюлманите, и втората година от миграцията е станала войната в Бедир.
Мюсюлманите победиха война в Бедир. В резултат на това търговският път към Дамаск се отвори за мюсюлманите. Пленените от войната се освобождаваха при условия, че ще научат 10 мюсюлманина да четат и да пишат.
Политеистите обаче не се спряха. За да отмъстят за войната в Бедир, третата година от миграцията почна войната в “Ухуд“ в тази битка мюсюлманите бяха победители, докато стрелците поставени от Пророка не си напуснаха позициите. Когато те си напуснаха позициите бяха победени, но не напълно. Политеистите не можаха да победят окончателно.
Петата година от миграцията се започна войната в Хендек „окопът.“ С предложението на Селманъ Фариси са се изкопали ями около Медина за защита на града. За това името на тази война е Хендек. Тази война е продължила 27 дена и мюсюлманите са победители.
Шестата година от миграцията на Пророка той реши да отиде на умра заедно със сподвижниците си. Хората на Мека разтревожени от това не ги приеха в Мека и направиха споразумението “Худейбия“[12] споразумението на Худейбия е показвало, че мюсюлманите вече са официално признати.
През седмата година на миграцията мюсюлманите завладяват Хайбар[13] в резултат на това търговията на Дамаск мина в ръцете на мюсюлманите.
След завладяването на Хайбар мюсюлманите за първи път се сражаваха с византийците в района на Мута. Мута е място близо до Белка в района на Дамаск. За това тази война се нарече Мута. Воюващите армии се върнаха без никакъв резултат.
Осмата година от миграцията се установи завладяването на Мека. След това арабския полуостров бързо мина под контрола на мюсюлманите.
А войната на Хунейн[14] между мюсюлманите и идолопоклонниците на арабските племена се завърши с победа за мюсюлманите.
Последната битка на Пророка с.а.в е била Тебук[15] през деветата година на миграцията му.
Някои хора твърдят, че Пророка насила с меч е карал хората да приемат исляма и да станат мюсюлмани, но тези твърдения са абсурдни и лишени от доказателства. Защото Пророка Мохамед с.а.в проповядвал исляма с добро и е давал сигурност на живота и имуществото на хората както и свобода на убеждения на онези, които не са вредили на мюсюлманите и са приемали да плащат данъци. Особено на християни и евреи и на други религиозни членове.
По времето на Пророка никой не е станал мюсюлманин на сила. Тези, които са приели исляма, не са станали мюсюлмани на сила със острието на меча. Те са станали мюсюлмани защото не са могли да устоят на истината и реалността донесена от Пророка Мохамед алейхи селям.
Свети Мохамед алейхи селям прекара първите 13 години от 23-годишното пророчество в Мека. Последните 10 години от пророчеството му бяха прекарани в Медина. Когато е бил в Мека не са ставали войни. Войните започнаха последните 10 години когато той беше в Медина. От тези войни най-големите са Бедир, Ухуд и Хендек. Всички от тези войни бяха започнали с нападението на политеистите.
В нито една война Пророка не е нападал първи. Пророка Мохамед се е опитвал да разреши проблемите без война и без кръв. Защото той не е изпратен да убива хора, но той е изпратен да ги задържи живи! Както в този живот да им осигури дълготрайно състояние на щастие и сигурност, така и да им помогне да си спасят отвъдния вечен щастлив и изобилен живот.
Само когато е била неизбежна войната тогава е стоял начело на мюсюлманите като справедлив и милостив командир.
Освен това ислямската религия е въвела закон дори и по-време на война е забранила[16] превишаването на някои граници като забранява нараняването на не-воюващи деца, жени, възрастни хора, религиозни фигури, да не се разрушават храмове и тези, които са укриват в тях, да не се убиват животни, да не се нараняват дървета и други създания.
Пророкът Мохамед с.а.в е отишъл на поклонение Хадж с мюсюлманите за първи и последен път през единадесетата година от миграцията му. Този Хадж е бил наричан “прощален Хадж“
Пророкът Мохамед който изрече прощална реч пред мюсюлманите по време на прощалния Хадж, почина 50 дена по късно през 632-а година в Медина. Гробът му в момента се намира в “Рауза-и Му-таххара.“[17]
В обобщение този свят е виждал само веднъж такава прекрасна личност, който е пример във всяка област със своята велика нрава. Това земно кълбо повече няма да има честа да се срещне с такава личност като Пророка Мохамед с.а.в до съдния ден.
[1] Хаким, III, 200/4834.
[2] Ханиф са онези, които преди ислям са вярвали в единството на Аллах, следващи Пророка Ибрахим.
[3] Сура Калем, 68,4
[4] Хадис суюти, ел-джамиу‘с сагир, I, 12.
[5] Хадис, ибн-и Хаджер, Фетху‘л-барии, дж. 11, с. 216
[6] Бухари, Енбия‘, 1; Менакибу‘л- енсар, 51.
[7] Пещерата Хира се намира на планината Ан-нур, приблизително на 6 километра северно от Мека.
[8] Алак, 96/1.
[9] Анкабут, 29/48
[10] Абдуменаф бин Кусай е Дядото на Абдулмутталиб, а Абулмутталиб е дядото на Пророка Мохамед с.а.в същевременно те се споменаваха като синовете на Хашим.
[11] Бейхаки, Делаилу‘н- Нюбуве, II, 207.
[12] Споразумението на Худейбия или мирът на Худейбия, е сключено през 628 година март месец, между мюсюлманите на Медина и идолопоклонниците на Мека. Името Худейбия е взето от селото близо до местоположението където са се подписали. С това споразумение хората от Мека са признали законно ислямската държава.
[13] Хайбар е град в района на Медина в Арабия. Градът се намира на 103 километра северно от Медина.
[14] Войната на Хунейн е станала след завладяването на Мека в долината наричана “Хунейн“ тази битка е била много коварна и е преминала много трудно, но победата е била отново на мюсюлманите.
[15] Тебук е на 700 километра от Медина, по търговския път Медина-Сирия. Под ръководство на Пророка, ислямската армия от тридесет хиляди души се е изправила срещу византийската армия в Тебук, но византийците уплашено са се оттеглили без бой.
[16] Хадис, Бухари, Джихад,147,148; Муслим, джихад, 24,25/х. но: 1744; Ебу Давуд, Джихад, 121.
[17] “Рауза-и Му-таххара“ означава чиста градина. Този израз се отнася до мястото между гроба на Пророка и неговия амвон в месджиди ен-небевии (Джамията на Пророка) в Медина. Това е площ от 10х20=200 квадратни метра. Пророка Мохамед е казал: “Мястото между моята къща и моя амвон е една от райските градини“ (Бухари Фадлю‘с Салят. 6)
Въпроси и ислям
