КАК Е БИЛ ЗАПИСАН, СЪБРАН И КОМПИЛИРАН СВЕЩЕНИЯТ КОРАН?
Коранът не е бил написан наведнъж като готова книга. Той е низпославан постепенно на Пророка Мухаммед ﷺ в продължение на около 23 години, от началото на откровението около 610 г. до смъртта му през 632 г. Още приживе на Пророка ﷺ айетите били запаметявани от сподвижниците и едновременно с това записвани от писарите на откровението. Сред тях особено известен е Зейд ибн Сабит رضي الله عنه. Записвало се върху наличните тогава материали, а Коранът се съхранявал и чрез масовото му наизустяване. Историческите изследвания също потвърждават, че текстът е бил едновременно устно предаван и записван още приживе на Пророка ﷺ.
След смъртта на Пророка ﷺ, по време на халифата на Абу Бакр رضي الله عنه, в битката при Ямама загинали много хора, които знаели Корана наизуст. Умар رضي الله عنه предложил Коранът да бъде събран на едно място. Абу Бакр възложил тази отговорна задача на Зейд ибн Сабит رضي الله عنه, който бил е писал откровението от Пророка ﷺ. Зейд събрал текста от записаните материали и от онези, които го знаели наизуст. Събраният ръкопис останал първо при Абу Бакр, после при Умар رضي الله عنه, а след неговата смърт при дъщеря му Хафса رضي الله عنها. Това подробно е предадено в Сахих ал-Бухари 4986.
По времето на третия халиф Осман ибн Аффан رضي الله عنه ислямът вече се бил разпространил сред народи с различни арабски диалекти. Появили се разногласия относно начина на четене и произношение. За да не възникнат разделения, Осман رضي الله عنه поискал съхраняваните при Хафса листове и назначил комисия, начело със Зейд ибн Сабит رضي الله عنه, която да изготви стандартни преписи. От тях били изпратени копия в различните области. Следователно Осман رضي الله عنه не е написал нов Коран, а е стандартизирал официалните преписи въз основа на вече събрания текст, за да бъде запазено единството на четенето. Това е предадено в Сахих ал-Бухари 4987.
Така запазването на Корана се осъществява по два взаимно подкрепящи се начина: писмено предаване и наизустяване. Съществуват и много ранни коранични ръкописи. Например пергаментът на Бирмингамския ръкопис е радиовъглеродно датиран с 95,4% вероятност между 568 и 645 г., тоест изключително близо до времето на Пророка Мухаммед ﷺ и първите халифи.
Това историческо съхранение е и изпълнение на обещанието на Аллах:
„Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.“
Коран, Ал-Хиджр 15:9
Следователно думата „компилиране“ тук не означава, че различни хора са съчинили съдържанието на Корана. Тя означава събиране на вече низпослания, запомнен и записан текст в един общ ръкопис, а по-късно изготвяне на стандартни официални преписи.
Първоначалната арабска писменост нямала всички днешни точки и харакети. По-късно учените добавили знаци като фатха, кесра и дамма, както и точки за разграничаване на буквите, за да могат и неарабите да произнасят Корана правилно. Тези знаци не променят текста, а само улесняват правилното му четене.
Dear Brother / Sister,
Свещения Корана е написан от 42-ма книжници на откровенията. Най-известните сред тях са Абдуллах Ибн Сад в Мека и Убай Ибн Каб в Медина. Всеки низспослан айет е бил записван върху хартия, плат, кожа, камани, тухли и лопатни кокали от животни.
Всеки Рамазан, Пророка Мохамед с.а.в е повтарял низспосланите айети и сури открай до край с ангела Джибирил.
Докато Пророка беше жив откровението продължаваше и поради това Корана не можеше да се превърне в книга (Мусхаф). [1] Ако се беше направило по този начин, щеше да се налага да се правят често промени, защото Пророка е жив и всеки момент може да дойдат нови айети и така написаното до тогава трябва да се изтрие и напише на ново.
От друга страна всички сури и айети са били запомняни от много хафизи и четени непрекъснато. При някои от сподвижниците се намираха написани части от Корана. Освен това Пророка беше още жив и нямаше нужда от тревоги за запазването на Корана.
Пророка Мохамед с.а.в е карал сподвижниците си да пишат низспосланите сури под формата на страници, използвайки най-подходящите налични материали. Докато е бил жив Свети Мохамед сподвижниците са пазели низспосланото до тогава в паметта както и в своите бележки.
Превръщането на Корана в Мусхаф.
След смъртта на Пророка а.с Коранът трябваше да бъде съставен и подреден по начин, който да не оставя никакви съмнения относно Пророчеството и словото на Аллах. След одобрението на цялата ислямска общност (Умма) по онова време корана беше събран и поставен по между две корици, така че никой да не може да възрази дори и за думичка от него до съдния ден. Зейд Ибн Сабит разказва:
“ След убийството на 16-те сподвижници[2] в битката Ямаме[3] Абу Бакр ми заповяда да събера Корана между две Корици. Кълна се в Аллах, че ако ми бяха казали да изместя планина, нямаше да е толкова трудно, колко отговорността да събера Корана. И за почнах да събирам Корана от палмови клони, плоски камъни и от паметта на хората.“[4]
Според единодушните[5] сведения на източниците, Абу Бакр е заповядал на Зейд (р.а) никога да не разчита на паметта си, и да търси поне двама свидетеля за всеки низспослан айет.
Въпреки, че Зейд Ибн Сабит е бил много добър Хафъз[6] той също не е разчитал на други хафъзи добри като него, той е следвал изключително прецизен и научен метод, като е намирал за всеки айет по двама писмени свидетеля. Страниците събрани по този начин по времето на Абу Бакр (р.а) са се наричали “Ел-Мусхаф“.
Този Мусхаф първо е бил при Абу Бакр р.а после е бил при Омар р.а. След смъртта на Омар е бил предаден на майката на вярващите която е била светицата Хафса.
По времето на Халифа Осман е взет от светицата Хафса за да може да се размножи, и са били назначени 4 човека и те са: Зейд, Абдуллах Ибн Зубайр, Саид Ибн Ас и Абдуррахман Ибн Харис. Освен Зейд всички са били от Курайш.
Работата на тази комисия продължи 5 години. Приготвиха се 7 Мусхафа, които бяха прочетени на открито в присъствието на хората в джамията в Медина. Хората бяха удовлетворени. След това всеки Мусхаф бе изпратен на различни центрове в ислямската земя.
[1] Мусхаф означава събрани и подвързани заедно страници. Под това се има предвид всички сури и айети от Корана събрани, събрани заедно, подвързани и поставени между две корици.
[2] Сподвижници са тези, които са виждали и били заедно с нашия Пророк Мохамед (с.а.в), присъствали по време на неговите проповеди. Вярващи в донесеното на Мохамед от ангела Джибирил изпратен от Аллах.
[3] Битката в Ямама е се състой между Сподвижниците изпратени от Ебу Бакр р.а и тези, които твърдяха, са пророци. Битката се състояла в района на Ямама през 632г. Битката е кръстена така защото се е състояла в източната част на Рияд. Мюсюлманската армия под командването ан Халид бин Велид е загубила повече от две хиляди мюсюлмани. А другата армия на Мусайлиматул-казаб ( Лъжливо твърдение за пророчество) изгуби двадесет хиляди души.
[4] Хадис, Бухари.
[5] Единодушие означава съгласие консенсус.
[6] Хафъзи са онези, които знаят Корана наизуст.
Въпроси и ислям
