МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК, КОЙТО ИЗВЪРШВА МНОГО ГРЕХОВЕ, ДА БЪДЕ НАРЕЧЕН НЕВЕРНИК?

The Details of the Question

Не всеки голям грях прави човека неверник. Според Ехли Суннет мюсюлманин, който извършва тежки грехове, но все още вярва в Аллах, Пророка ﷺ и приема забраненото за забранено, остава мюсюлманин, но е грешник и е длъжен да се покае.

Човек може да излезе от исляма, ако съзнателно отрече нещо основно и ясно установено в религията, подиграе се с Аллах, Корана или Пророка ﷺ, или извърши друго действие, което представлява явно неверие. Но не е позволено лесно да се обявява конкретен човек за неверник само заради неговите грехове.

Аллах казва:

„Наистина Аллах не прощава да Му се съдружава, а освен това прощава на когото пожелае.“
Коран, Ан-Ниса 4:48

Следователно големият грешник не се смята автоматично за неверник. Той е под волята на Аллах и трябва да се покае искрено, преди да настъпи смъртта.

The Answer

Dear Brother / Sister,

Според Ехл-и Сунна[1] някой, които е повярвал в Аллах и пратената истинска религия, но върши грях осъзнавайки, че е грях, той не става нито неверник, нито лицемер, нито пък политеист. Но става Фасък.[2] Дори и да горят в ада те няма да останат за винаги там. На вярващия извършил много грехове не може да се казва неверник. Не трябва обаче да се забравя, че във всеки грях има път към богохулството. Следователно ако този вярващ продължава да върши грях, този грях може да го заведе и до неверничество. Мюсюлманинът трябва да изпитва поне тъгата и мъката в сърцето си за всяко забранено действие, което извършва, и за всяко задължително действие което не изпълнява.

Ако не се въздържа от забранени действия, не изпълнява задължителните действия, и не изпитва болка и скръб заради това, означава че той няма дял от вярата.[3]

“Във всеки грях има път към неверие“[4] Това изразява много важна истина, така: някои, които вършат постоянно грях, те свикват с това и не може да ги оставят. Тази привързаност от ден на ден го завлича към духовна опасност, той даже започва да вярва, че няма да има и наказание за това, дори и даже започва да смята, че адът не трябва да го има за тези неща. Тоест грехът, който се държи в сърцето, може да доведе и до неверие[5], Аллах да ни опази.

За да не изпадне човек в такава опасност подлъгвайки се на сатаната, непременно трябва да се откаже от този грях, да се стегне и да не върши повече този грях.

 

[1] Това се отнася до мнозинство от (90%) мюсюлманска общност, които приемат Пророка Мохамед и неговите сподвижници и ги вземат за пример в животите си. Това е известно също като „Суннизъм“. Тъй като тази група се предържа към сунната и духовната сила на общността. Това се нарича и Ехл-и Суннет-и вел джемаат. 

[2] Фасък са онези неверници и онези мюсюлмани, които извършват грехове. Всеки неверник е фасък, но всеки фасък може да не е неверник.

[3] Бедиуззаман Саид Нурси, Емирдаг Ляхикасъ.

[4] Бедиуззаман Саид Нурси, “Лемалар“  “втора Лема.“ (светкавиците) (втора светкавица).

[5] Бедиуззаман Саид Нурси, Светкавиците 7-ма страница. Месневии-и Нурийе, 115 страница.

Въпроси и ислям

Автор:
Въпроси и ислям
Subject Categories:
Read 2 times
In order to make a comment, please login or register
SIMILAR QUESTIONS