КАКВО Е ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕТО В ИСЛЯМА?
В исляма прелюбодеянието се нарича зина. В религиозно-правния смисъл това означава полов акт между мъж и жена, които нямат позволен брачен съюз помежду си.
Зина е един от големите грехове. Коранът не забранява само самото прелюбодеяние, но и действията, които могат да доведат до него:
„И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път.“
Коран, Ал-Исра 17:32
Изразът „не пристъпвайте“ показва, че мюсюлманинът трябва да се пази и от пътищата, водещи към зина, като непозволени интимни отношения, умишлено разпалване на страстите и други действия, които могат да доведат до този грях.
Ако човек е извършил зина, той не трябва да губи надежда в милостта на Аллах. При искрено покаяние, прекратяване на греха и твърдо решение да не се връща към него, чак тогава Аллах му прощава.
Dear Brother / Sister,
Прелюбодеяние е полов акт между жена и мъж, които не са женени. Половия акт между приятелка и годеница също е прелюбодеяние.
Прелюбодеянието в исляма и преди исляма е забранено в всички небесни религии. Счита се за много грозно и гнусно поведение, и се води от един от големите грехове. В Корана се казва следното: “И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и злочест път. “[1]
“Те не зовът друг бог заедно с Аллах, и не отнемат ничии живот освен по право,- и не прелюбодействат. А който върши това, ще се срещне с болезнено наказание.“[2]
Наказанието за прелюбодеяние, извършено от неженен мъж или жена, е установено в айета[3] а сунната постановява[4], че наказанието е по тежко за ония, които са в брак и извършат прелюбодеяние с други. Упълномощените държавни органи наказват тези, които извършват прелюбодеяние или кражба. Ако те не ги накажат, никой от обществото няма право да ги накаже. В този случай лицето извършило това трябва да се покая.
Великият Аллах заповядва следното: “На всяка прелюбодейка и всеки прелюбодеец ударете по сто бича и да не ви обземе състрадание към тях, като прилагате религията на Аллах, ако вярвате в Аллах и Сетния ден! И да присъстват група от вярващите в наказанието им.“[5]
Няколко хадиса за прелюбодеянието:
“Когато човек извършва прелюбодеяние, вярата (имана) го напуска и виси над главата му като облак. Когато остави прелюбодеянието, вярата му се връща в него.“[6]
Прелюбодеецът не прелюбодейства като вярващ; крадецът не краде като вярващ; пиещият алкохол не го пие като вярващ. След като направи тези неща, вратата на покаянието ( вратата на тевбето) е все още отворена за него.“ [7]
Прелюбодеянието е не само полов акт: “Прелюбодеянието на очите е да гледат забраненото, прелюбодеянието на ушите е да слушат забраненото, прелюбодеянието на езика е да говори псувни споменавайки срамните места на хората, прелюбодеянието на ръцете е когато вършат грях, прелюбодеянието на крака е когато ходят към греха. Що се отнася до сърцето, то желае и репродуктивния орган или го изпълнява, или го осуетява.“[8]
О, Али когато изведнъж видиш грях премахни очите си от там и не гледай втори път, защото първия неволен поглед е простен, но за втория се пише грях.[9]
Ако прелюбодеецът се покае ще му бъде ли простено?
Свързано с покаянието Великият Аллах в един айет казва следното:
“ О, вярващи, покайте се пред Аллах с искрено покаяние и Аллах да ви прости и да ви въведе в райските градини сред, които текат реки.“[10] Аллах тук казва, че който се покае искрено ще му бъде простено. А в хадиса се разказва следното за искреното покаяние: “ Насух тевбе е това: Наистина да се съжалява за извършените грехове. Да се извършват задължителните поклонение. Да се избягват враждебности и жестокости. Сдобряване с онези, които са обидени и недоволни. И да се вземе окончателно решение, че повече никога няма да се върне към този грях.“[11]
[1] Сура Исраа, 17/32.
[2] Сура Фуркан, 25/68.
[3] Сура Нур, 24/2.
[4] Хадис, Муслим, Худуд: 24.
[5] Сура Нур, 24/2.
[6] Хадис, Ебу Давуд, Суннет 16, (4690); Тирмизи, Иман 11, 2627.
[7] Хадис, Бухари, Худуд, 20.
[8] Хадис, Бухари, исти‘заан 12, Кадер 9; Муслим, Кадер 20-21. Отделно виж Ебу Давуд, Никях 43.
[9] Хадис, Ебу Давуд, Никях, 42-43/2149; Тирмизи, Едеб, 28/2777, Хейсемии, VIII,63.
[10] Тахрим, 66/8.
[11] Хадис, Кензую‘л-Уммал, 2/3808.
Въпроси и ислям
