МОЖЕ ЛИ МЮСЮЛМАНИНЪТ ДА ЛЪЖЕ?
По принцип лъжата е забранена в исляма и мюсюлманинът е длъжен да бъде честен и правдив.
Аллах казва:
„И странете от лъжливото слово!“
Коран, Ал-Хадж 22:30
Пророкът Мухаммед ﷺ също учи, че истината води към праведността, а лъжата води към греха.
Съществуват обаче много ограничени случаи, в които е дадено облекчение. В достоверен хадис се споменават помиряването между хората, войната и думите между съпрузи, целящи да запазят любовта и разбирателството помежду им.
Това не означава, че съпрузите могат да се мамят относно пари, изневяра, права или задължения. Облекчението се отнася до думи, чрез които се постига добро и не се нарушават чужди права.
Следователно мюсюлманинът не трябва да превръща лъжата в навик. Основният принцип е истината, а изключенията са ограничени до определени ситуации, в които се цели предотвратяване на по-голямо зло или постигане на помирение.
Dear Brother / Sister,
В нашата религия един от най-големия грях е лъжата. Ебу Дерда (р.а) е провел сериозността на тази тема с Пророка Мохамед С.а.в и попитал Пророка: О, пратенико на Аллах, мюсюлманина може ли да открадне? Пророка отговаря: Да, може да се заблуди и да направи тази грешка. А Може ли да извърши прелюбодеяние? Отговора и да не му хареса на Ебу Дерда, Пророка отговаря с: Да, може да направи тази грешка. Тогава О, Пратенико на Аллах, мюсюлманина може ли да излъже? Пророка отговаря: Само този, който не вярва измисля лъжа.“[1]
Фактът, че лъжата е изобразена като по-лоша от кражба и прелюбодеяние е специфичен, а не общ. Едно от значенията на това е следното: Лъжата е основа на неверието. Тези, които не крадат не прелюбодействат, не пият алкохол, могат да се неверници, но няма неверник който да не лъже. Защото, някой който казва, че ислямът не е правилната религия вече е излагал.
Затова мюсюлманина не лъже, и лъжеца не може да бъде мюсюлманин. Някой, който е присвоил лъжата като характер, означава че вярата му е фалирала. С този хадис се обърнало внимание върху тази специфика. С това заедно, този, който приема, че лъжата е грях и изпитва покаяние в сърце то си не става неверник, той става грешник.
Основната причина лъжата да е сред най-големите грехове е, че тя може да предизвика много по големи грехове. Аллах в Корана заповядва: “О, вярващи, бойте се от Аллах и говорете истината.“[2] и ни предупреждава колко е грозна лъжата.
Лъжата не е допустима при никакви обстоятелства. Ако казването на истината ще причини вреда, тогава няма нищо лошо да се говори не ясно затворено, без да се лъже директно. Няма такова нещо като, малка лъжа и голяма лъжа, лъжата си е лъжа. Няма розова, няма зелена лъжа! Лъжата си е лъжа. Отстъпките водят до отстъпки. С презрение изказвани “Малки Лъжи“ могат да се превърнат в навици. И в крайна сметка този човек ще започне да казва големи лъжи и ще бъде осъден от Аллах като лъжец.
Пророка ни предупреждава в следния хадис: “Пазете се от лъжата. Лъжата води до грях, който води до ада. Ако човек постоянно лъже, и търси лъжи, ще бъде записан като лъжец при Аллах.“[3]
Места където лъжата е позволена, Разказ от Юммю Гюлсюм: “ Не си спомням Пратеника на Аллах да е разрешил лъжата освен тези три случая: 1, Във война. 2, при сключване на мир между хората. 3, За запазването на семейството.“[4]
Аллах да не опази от всякакъв вид лъжа.
[1] Хадис, Кензую‘л-Уммал, хадис номер:8994.
[2] Ахзаб, 33/70.
[3] Хадис, Бухари, Едеб, 69.
[4] Хадис, Муслим, Бирр 101.
Въпроси и ислям
