ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЕДИН СЪЗДАТЕЛ ДА УПРАВЛЯВА ЕДНОВРЕМЕННО БЕЗБРОЙ ТВОРЕНИЯ НА БЕЗБРОЙ МЕСТА, БЕЗ ЕДНО ДЕЛО ДА МУ ПРЕЧИ НА ДРУГО?

Dear Brother / Sister,

ПЪРВИ ПРИМЕР:

 

Нека обясним това по следния начин:

Една-единствена личност може да притежава множество огледала, всяко от които е различно по своята същност. Тези огледала са като отделни прозорци към различни светове.Например, когато слънцето е едно, то се проявява в множество огледала. То оставя своето отражение във всяко от тях. Макар да е едно, в огледалата се появяват множество негови отражения.Също така, отраженията на слънцето в огледалата са различни според самите огледала: в някои се проявяват като светлина, в други - като цвят, а в трети - като образ. Във всяко огледало то се проявява според неговите особености.По същия начин, когато Божиите имена се проявяват в творенията, те се отразяват във всяко творение според неговата същност и способност за възприемане.Тъй като всяко творение има различна природа и различни способности, проявленията на Божиите имена също се различават. И понеже тези проявления са съобразени с възможностите на творенията, те се проявяват във всяко от тях по различен начин. И техните отражения, както не са самата същност на материалното тяло, така и не притежават дори неговите свойства. Те се считат за мъртви.

 

Например Слънцето, макар да е конкретно и единично същество, посредством блестящите предмети придобива качеството на нещо всеобхватно. То изпраща свое отражение, един образ на слънцето, върху всички блестящи неща по земната повърхност, дори върху всяка капка вода и всяка малка стъклена частица, според тяхната способност да го отразяват.Топлината и светлината на слънцето, седемте цвята в неговата светлина и един вид отражение на самото му същество присъстват във всяко блестящо тяло.Да предположим, че слънцето притежаваше знание и съзнание. Тогава всяко огледало би било като негово своеобразно жилище, трон и седалище. То би могло непосредствено да се докосва до всяко нещо и чрез огледалата си да общува с всяко разумно същество, сякаш те са телефони, дори чрез зеницата на окото.Едно нещо не би било пречка за друго. Едно съобщение не би възпрепятствало друго съобщение. Макар да присъства навсякъде, то всъщност не би се намирало никъде.

А сега помисли: Слънцето, което е само материално, частично и неодушевено огледало на името НУР (Светлина) измежду хилядата и едно имена на Едно Същество, въпреки своята конкретна и единична същност се проявява чрез отраженията си на безброй места и във всеобхватни дела. Нима Този, Който е Притежателят на величието и могъществото, не може със Своята лична Единственост (Ехадият) да извършва безкрайно много дела едновременно?

ВТОРОТО ПРИМЕРНО СРАВНЕНИЕ

Тъй като Вселената е подобна на едно дърво, всяко дърво може да бъде пример за истините, които съществуват във Вселената. Ето защо ние ще вземем едно величествено дърво, което е един огромен чинар като умален пример за Вселената и чрез него ще покажем проявлението на Ехадият във Вселената. А именно:

Това дърво има най-малко десет хиляди плода. Всеки негов плод съдържа най-малко по сто крилати семена. Всичките десет хиляди плода и един милион семена едновременно и заедно са проявление на едно изкуство и едно сътворяване.

При все това в първоначалното семе на това дърво, в неговия корен и ствол, чрез едно частично и конкретно проявление на Божествената воля, наречено жизнен възел, и чрез една зародишна същност на Господната повеля се намира центърът на законите, по които се изгражда това дърво. Този център присъства в края на всеки клон, във всеки плод и до всяко семе. Чрез него всичко се осъществява, без да бъде пропуснато или оставено непълно дори най-малкото нещо и без отделните части да си пречат една на друга.

И това единствено проявление на волята и този закон на повелята не се разпространяват навсякъде като светлината, топлината и въздуха. Защото по дългите разстояния между местата, през които преминават, и сред различните сътворени неща не оставят никаква следа и не се забелязва никакво тяхно въздействие. Ако това ставаше чрез разпространение, щеше да се вижда тяхната следа и въздействие. Напротив, те присъстват непосредствено до всяка част, без да се разделят и разпространяват.

Тези всеобхватни дела не противоречат на Неговата Единственост и индивидуалност. Дори може да се каже, че това проявление на волята, този закон на повелята и този жизнен възел присъстват до всяка част, но в същото време не заемат място никъде. Сякаш в това величествено дърво има толкова очи и уши на този закон на повелята, колкото са плодовете и семената. Дори всяка част на дървото е като отделен център на възприятие на този закон. Всички негови дейности не възпрепятстват проявлението му, а напротив, подобно на телефонните жици, служат като средства за осъществяване и приближаване. Така най-далечното е като най-близкото.

Щом пред очите ни едно-единствено частично проявление на едно качество на Единствения и Самодостатъчния Аллах, например Неговата воля, видимо служи като средство и основа за милиони действия на милиони места, то несъмнено трябва с увереност, достигаща до степента на непосредственото свидетелство, да вярваме, че Аллах, Притежателят на величието, може чрез проявлението на Своята мощ и воля да управлява цялото дърво на сътворението заедно с всичките му части и атоми.

Както е доказано и обяснено в Шестнадесетото Слово, казваме следното:

Щом безсилни и подчинени творения като слънцето, създания, които са ограничени от материята и притежават само частична светлина, като духовните същества, както и духовната светлина на този чинар, която е подобна на неговата душа, неговият жизнен възел, законите, които са центърът на неговото управление, и проявленията на волята, благодарение на тайната на светлинната си природа, могат да присъстват на много места и да извършват много действия едновременно, макар да се намират на едно място и да представляват само една конкретна и единична част, тогава те могат видимо да присъстват на безброй места и в безброй дела.

Макар да са единични и ограничени от материята, те придобиват качеството на нещо всеобхватно. И чрез едно-единствено частично действие на волята могат едновременно да извършват множество различни действия. Ти самият виждаш това и не можеш да го отречеш.

Тогава какво може да остане скрито от проявлението на Ехадият на Единствената Свещена Същност, Която е свободна от материята и възвишена над нея, пречиста и неподвластна на ограниченията и мрака на плътността? Всички тези светлини и цялото това сияние са само плътни сенки и отражения на Неговите свещени проявления чрез Божествените Му имена. Цялото битие, целият живот, светът на духовете и светът на образите са полупрозрачни огледала на Неговата красота.

Какво може да се скрие от проявлението на Единствеността на тази Единствена Свещена Същност, Чиито всеобхватни качества и всеобхватни проявления се разкриват чрез Неговата всеобща воля, абсолютна мощ и обхващащо всичко знание?

Кое дело може да Му бъде трудно? Кое място може да остане скрито от Него? Коя личност може да се приближи до Него, без да придобие всеобхватност? Кое място може да остане далеч от Него? Може ли нещо да остане скрито от Него? Може ли едно дело да възпрепятства друго? Има ли място, което да е лишено от Неговото присъствие?

Както е казал Ибн Аббас, Аллах да бъде доволен от него: Нима за всяко съществуващо нещо няма едно духовно око, което го вижда, и едно духовно ухо, което го чува?

Нима цялата верига на съществуващите неща не се превръща в жици и кръвоносни съдове, по които Неговите повели и закони се осъществяват с бързина? Нима препятствията и преградите не могат да се превърнат в средства и посредници за Неговото управление? Нима те не могат да бъдат такива навсякъде? Нима причините и средствата не могат да бъдат само една външна завеса?

Нима Той не присъства навсякъде, въпреки че не заема място никъде? Нима не присъства навсякъде, въпреки че няма пространствено положение и местопребиваване? Могат ли разстоянието, малките размери и завесите на различните степени на съществуването да бъдат пречка за Неговата близост, управление и наблюдение?

И още нещо: Могат ли свойствата на материалните неща, възможните същества, плътните и множествените неща, ограничените и крайни същества, както и особеностите, присъщи и присъединени единствено към материята, възможността, плътността, множествеността, ограничеността и крайността, като промяната, преобразяването, заемането на пространство и разделянето на части, да принадлежат на Една Свещена Същност, Която е освободена от материята, Необходимо Съществуваща, Светлина на светлините, Единствена и Еднородна, пречиста от всякакви ограничения, свободна от граници, свещена и възвишена над всякакъв недостатък и несъвършенство?

Нима безсилието изобщо Му подобава? Нима недостатъкът може да се доближи до полите на Неговото величие?

Въпроси и ислям