ВЯРВАМЕ, ЗАЩОТО ИСКАМЕ ДА ВЯРВАМЕ?
Вярата не е просто желание човек да повярва в нещо. Тя се основава на разума, доказателствата, наблюдението на творението и посланието на откровението. Човек има свободата да приеме или отхвърли тези знаци, но самото желание не превръща нещо в истина.
Dear Brother / Sister,
И ще кажат: “Ако се бяхме вслушали или размислили, нямаше да сме сред обитателите на пламъците.“[1] Този айет ни съобщава, че нямаме друга алтернатива за спасение от ада, освен да си използваме правилно умът.
Ако човек вярва в Аллах защото иска да е вярващ, това е нелепо. Защото самият ни ум заповядва да вярваме в Аллах.
Има толкова доказателства за да се повярва в Аллах, които са извън мярка, умствени и откровения.
Човек вярва в съществуването на Аллах, защото първо всички същества и умове, след това всички пророци и свещени книги, а след това всички светци и ислямски учени са свидетелствали и доказали, че Аллах го има. Човешкият ум знае, че една картина не може без художник, една книга не може без писар. Поради това, умът се задължава да вярва, ако дявола и душата не се месят.
Въпреки това, някои хора смятат, че изпълняват тази присъща нужда да вярват, като вярват в атеизма. Това прилича на: Цял живот суче от фалшива гръд, нито е сит нито е щастлив.
Мисълта: (Човек ако иска да вярва ще вярва) е напълно грешно. Примерно: “Ако един умен човек иска да се види като крал, с време ще повярва ли, че е станал крал?“
Виждало ли се е някъде в историята, някой, който иска да стане учен, и да вярва, че е такъв, без да практикува никаква наука?
Ние мюсюлманите, не вярваме в Корана и Пророка от собствено желание. Ние вярваме в Корана и Пророка поради хилядите доказателства, които показват, че Корана е слово на Аллах и Пророка Мохамед е Негов пратеник. Поради съществуването на толкова много доказателства ние вярваме.
[1] Мулк, 67/10.
Въпроси и ислям
