ИМАЛ ЛИ Е ПРОРОКЪТ МУХАММЕД ﷺ ТЕЧЕНИЕ И НУЖНИ ЛИ СА МЕЗХЕБИТЕ?
Пророкът Мухаммед ﷺ не е бил ханафи, шафии, малики или ханбали, защото тези правни школи са се оформили след неговото време. Той е следвал откровението на Аллах и е учил сподвижниците си директно на исляма.
След неговата смърт възникнали нови въпроси и различни ситуации. Големи учени започнали систематично да изучават Корана, Сунната, мненията на сподвижниците и правилата за извеждане на религиозни постановления. Така постепенно се оформили известните суннитски правни школи: Ханафи, Малики, Шафии и Ханбали.
Тези мезхеби не са четири различни религии. Всички приемат един и същ Коран, един и същ Пророк ﷺ и основите на исляма. Различията между тях са предимно по подробни въпроси на фикха, защото учените понякога са разбирали даден хадис по различен начин или до тях са достигали различни предания.
Когато някой казва: „Не ни трябват мезхеби, ще следваме само Корана и Сунната“, трябва да се има предвид, че самото разбиране и прилагане на Корана и Сунната изисква знание. Не всеки човек познава арабския език, хадисите, техните степени на достоверност, причините за низпославане и правилата на ислямското право.
Аллах казва:
„И питайте хората на Напомнянето, ако вие не знаете!“
Коран, Ан-Нахл 16:43, превод на проф. Цветан Теофанов.
Затова следването на признат мезхеб означава човек да се опира на методологията и знанията на учени, които са посветили живота си на Корана и Сунната. Това не означава да поставя думите на имама над думите на Пророка ﷺ.
Трябва също да се прави разлика между мезхеб и секта. Мезхебът е правна школа за разбиране на религиозните постановления, докато религиозното разделение и враждата между мюсюлманите са друго нещо.
Следователно Пророкът ﷺ не е принадлежал към по-късно създаден мезхеб. Напротив, всички признати суннитски мезхеби се стремят да следват неговия път и неговата Сунна.
Dear Brother / Sister,
Течението е религиозно училище сформирано от хората, които идеите и възгледите на учените муджтехиди[1].
По времето на Пророка Мохамед (с.а.в) нямаше разногласия относно исляма. Защото питаха Пророка и въпроса се решаваше.
Различните виждания са се появили след Пророка, по времето на сподвижниците и табиините.[2] Колкото по се е отдалечавала ерата на блаженството толкова повече разногласия са се появявали. Причините са следните:
- Изреченията в книгата и сунната започнали да се разбират по различен начин поради превода им.
- Липсата на познания за хадисите, и различните разбирания, за степента и мярката за достоверността на хадисите.
- Основните източници на исляма са на арабски и осемдесет процента от мюсюлманите са обикновени хора, които не могат да достигнат до истината.
- Както влиянието на социалната и природната среда.. и т.н.
Въпреки, че е имало разногласия, произтичащи от много други причини, не е имало споменаване на течения до ерата на имамите муджтехиди.(втори век след хиджра). Появата на теченията е започнало между втори и трети век след хиджра.
Теченията в основата, забраните, заповедите, нямат никаква разлика, и четирите са едни и същи. Но за някой са представили различни виждания, като например каква част от главата трябва да се намокри по време на Абдеста, дали кръвта разваля или не разваля Абдеста, дали може да се яде друго морско животно освен риба, да или не, дали витир намаза е сунна или е ваджиб. Те са откликвали на нуждите на уммата в не основателни теми, които ще важат до края на света.
Тези течения, които формират гръбнака на сунната са изградили обединяваща и интегрираща роля, а не разделяща. Сечуклиите, аюбите и османците са най-добрия пример за това.
С изключение на някои дребни теми в историята. Тези, които сервират, че между мюсюлманите има сектантски конфликти са по скоро политически. Както днес ни сервират хадиси, които уж са причина за конфликт между теченията, но като се загледаме внимателно и се замислим виждаме, че и това са политически конфликти.
Имамите на тези течения са били винаги уважителни един към друг, и никога не са се отхвърляли или отричали. Освен това, те никога не са се стремили настойчиво да установят тези течения. Тези течения се появяват след тях поради нужда от техния иджтихад.
Не е лесно да се изкара фетва от Корана и сунната. Всеки според силата на разбирането си може да се възползва, но когато стане въпрос за издаване на фетва, тогава и Алимите (учените) се затрудняват с това. За това ако някой обикновен човек каже аз мога да изкарам фетва от Корана и сунната, това вече става смешно.
Има ли някаква вреда от различията в мненията на муджтехидите?
Не, напротив тези различни мнения са станали благо за хората.
Винаги когато възникне затруднение по даден въпрос в някое течение, чрез снизходителните улеснени решение в друго течение.
По този начин съществуването на различни виждания с една и съща цел в основата им и е станало милост, спокойствие и простор за уммата.
Думите на Пророка Мохамед (с.а.в) който казва: “Разногласията в моята умма, има милост.[3]
Тъй като Коранът и сунната са отправната точка и източник на тези течения, ние може да следваме всяко едно от тези течения. Трябва да се знае, че когато следваме едно от тези течения, не можем да гледаме на другите истински течения с враждебност или съперничещи течения поради различните им виждания.
Да изпълняваш правилата на дадено течение е друго, да си фанатик на това течение е съвсем друго. Теченията не са вредни, вредно фанатизма към дадено течение.
[1] Муджтахид е арабски термин. В исляма това е името, дадено на религиозни учени, които изследват съществуващо доказателства по дадена тема и извеждат решения от корана. Практиките на муджтахидите се наричат (ичтихад).
[2] Табиини за онези, които не са видели Пророка Мохамед, (мир ему) но са стигнали периода на сподвижниците и са ги видели.
[3] Хадис, Имам-ъ Беихеки, Имам-ъ Мунави, Имам-ъ Ибни Наср и Имам-ъ Деилеми.
Въпроси и ислям
