КАК ДА ОТГОВОРИМ НА ХОРАТА, КОИТО КАЗВАТ: „НЕ ВЯРВАМ В ТОВА, КОЕТО НЕ ВИЖДАМ“?
Не всичко, което съществува, се вижда директно. Ние не виждаме самата гравитация, разума или електричеството, но разбираме за тях по техните прояви и последици. По същия начин Аллах не се вижда с очите в този свят, но Неговото съществуване се познава чрез знаците в творението, реда и законите във Вселената.
„Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в самите тях, докато им стане ясно, че това е истината.“
Коран, Фуссилат 41:53
Dear Brother / Sister,
“Гледащия виждайки всички създания създадени с изкуство и не вижда Творецът на всичкото това изкуство ще изпадне странно и много грозно.“[1]
Факт е, че съществуващия свят не може да се състои само от това, което може да се усети с петте сетива. Човек вижда или усеща, с език светът на вкусовете, света на звуците с уши, света на уханията с носа си. Въпреки това не виждайки звуци, ухания и вкусове те не се отричат, че ги няма. Защото, хората имат пълно доверие на ушите, езикът и носът си.
Има електричество, гравитация и лъчи, и много други същества, които нито се виждат нито се чуват, но ние никога не се съмняваме в тяхното съществуване.
Някои хора, които пренебрегват тези факти, правят голяма грешка като казват „Не вярвам в това което не виждам“ и смятат, че целят свят на съществуване се състои само от материалните обекти които се виждат с очи. “Като се има на предвид, че нещо ако не се вижда с око, то това не е доказателство за неговото не съществуване.“ Защото на този свят нещата, които не се виждат са много повече от тези, които са видни с просто око. Дори в човешкото тяло в пъти повече има не видими неща като ум, памет и мечти.
Под речта “Ако не видя не вярвам“ възниква неправилността тоест: “Оставям работата на мозъка да я вършат очите“ Като се има на предвид, че всяко едно сетиво в човек отваря врата към друг свят. Изпълнението на едното сетиво не може да се очаква от другото. Примерно: окото не може да върши работата на ухото, или носът да изпълнява работата на езика. Човек с око не може да вкусва ни едно ястие, нито пък може да чуе гласът на някое славейче, или да помирише как ухае розата. Ако окото не може да върши тези изпълнения, разбира се, че не може и да извърши работата на умът.
Знае се, че човек, като види с очи някаква свършена работа, дори и майстора да го няма, вижда го с ум без да се колебае. Ако някой каже “Аз щом не виждам майстора на тази скулптура, отричам че има майстор и това е станало от само себе си“ то това значи, че този човек има здравословен проблем с умът си тоест може да се каже, че си е изгубил умът.
Точно както в този пример, тази великолепна вселена, която е произведение, на Някой Който има безкрайно знание и сила, постоянно показва в постоянност на умът Великия Аллах Създателя на всичко. И който каже “ако не видя с очи не вярвам“ се е отдалечил от знанието и умът си.
Мъдрият светец Бедиуззаман Саид Нурси много добре описал хората, които казват „ако не видя не вярвам“ и е казал:
“Онези, които търсят всичко в материята, умът им е слязъл в очите, а очите са слепи в духовността.“[2]
[1] Десето рисале на Месневи-и Нурие
[2] Бедиуззаман Саид Нурси Рисале-и Нур, Писмата, Зрънцата на истината: 55.
Въпроси и ислям
