КАК ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ ИСЛЯМА Е ПРАВИЛНАТА РЕЛИГИЯ?
Човек не трябва да приема една религия само защото е роден в нея. Истината трябва да бъде търсена чрез разум, доказателства и искрено изследване.
Днес ще покажем 40 доказателства за истинността на исляма.
Dear Brother / Sister,
Преди да изброим доказателствата за истинността на исляма, нека отговорим на един популярен въпрос. На света има повече от 4000 религии.
Защо именно ислямът измежду 4000 религии?
Често се задава въпросът: „Защо именно ислямът да е правилната религия?“
Всъщност числото 4300 няма никакво значение. Защото чрез един много практичен метод можем веднага да намерим верния отговор.
Името на този метод е „метод на филтрирането“. Какво означава това?
Например, когато пазаруваш от сайт за електронна търговия и в търсачката напишеш само „телефон“, пред теб ще излязат повече от 4000 резултата.
Но този брой не ти пречи да намериш телефона, който търсиш. Защото филтрираш характеристиките, които искаш.
Например: марка, модел, година на производство, цвят, памет, камера, ценови диапазон или гаранционен срок. След подробно филтриране резултатът може да се сведе до един.
Всъщност можем да използваме същия метод и при търсенето на истинската религия.
Ако гледаш само общо на „религиите“, ще видиш над 4000 религии. Дори и днес много хора могат да си създадат нова религия.
Но ако определим задължителните критерии, които разумът и логиката изискват, и направим филтриране, ще остане само един резултат.
Сега нека видим колко практично може да се намери правилната религия чрез тази логика.
1. Филтър: Трябва да е религия на Единобожието.
Религията, която търсим, трябва да приема, че Създателят е Един.
Защото единството на Създателя е логическа необходимост. безкрайност означава нещо без ограничения
Тогава не е ли противоречие да има две без крайности? Значи безкрайното трябва да е едно.
Разумът и логиката казват, че съществуването на вселената и установяването на нейния прецизен математически ред могат да бъдат осигурени само от една воля.
Например законът за гравитацията съществува както в атомите, така и в огромните галактики.
Това означава, че трябва да има един-единствен Създател, който управлява цялата вселена — от атомите до галактиките.
Иначе, ако имаше двойственост, редът не би могъл да се поддържа. Значи редът показва единство. Само този филтър е достатъчен сам по себе си като доказателство за истинността на исляма, но ние ще покажем още...
Защото единствено ислямът истински защитава Единобожието.
Създателят не трябва да прилича на материята или атома.
2. Филтър:
Създателят, приет в религията, не трябва да прилича на материята или на атомите. И не трябва да се търси вътре във вселената.
Защото творецът не прилича на своето творение. Един дърводелец не прилича на масата, която е направил. И не се намира вътре в самата маса.
Или един програмист не прилича на софтуера, който е програмирал. По същия начин и Създателят не трябва да прилича на създаденото от Него.
Следователно всички религии, които описват Създателя като материя, като съставен от атоми или като физическо същество, подобно на човек, отпадат веднага.
Тоест Създателят нито прилича на материята, нито притежава човешки характеристики като раждане, създаване на потомство, женене или взимане на съпруга.
Създателят трябва да е отвъд материята и отвъд времето.
3. Филтър:
Създателят трябва да е независим от времето и трябва да бъде, отвъд самото времето.
Защото не може да се очаква Този, който е създал времето, да бъде ограничен от него.
Щом е извън времето, тогава трябва да има Създател, който знае всяко събитие предварително в съдбата. Следователно религията трябва да приема понятията за безвремие и съдба.
Създателят не трябва да има нужда от нищо.
4. Филтър:
Приетият Създател не трябва да има нужда от нищо и не трябва да бъде слаб.
Защото ако говорим за безкрайна сила, не можем да говорим за безсилие. Това би било противоречие.
Създателят не трябва да има равен или подобен.
5. Филтър:
Създателят не трябва да има равен или подобен на Себе Си.
Подобие може да има само между равностойни същества.
Следователно Създателят, който е безкраен, единствен и е създал всичко, не му подобава да има нито равен, нито подобен, на Него.
Създателят трябва да управлява всичко с мярка.
6. Филтър:
Създателят трябва постоянно да контролира вселената и да управлява всичко с мярка.
Защото съвършеното функциониране на вселената, непрекъснато обновяващата се система и постоянното продължаване на сътворението показват, че Неговият контрол също продължава.
Тоест, както казва ислямът, трябва да има Създател, който постоянно създава и постоянно управлява.
Защото творението ни показва именно това.
Трябва да съществува отвъдният живот.
7. Филтър:
Религията, която търсим, трябва да приема съществуването на отвъдния живот.
Защото във вселената навсякъде има цел, мъдрост и логика. И най-важният въпрос - целта на създаването на човека - също трябва да доведе до резултат.
Угнетителите ще получат наказанието си, а угнетените — наградата си. Защото доказателствата за мъдростта и логиката във вселената ни водят до този извод.
Създателя трябва да има да извести хората по някакъв начин?
8. Филтър:
В религията която търсим трябва да има и пратеници.
Защото един урок може да бъде разбран правилно само с учител.
Тъй като вселената е устроена като училище, а човекът е като ученик в него, естествено е тук да бъдат изпратени и пратеници.
Човек не може сам напълно да открие смислите във вселената. Ако няма светлина, цветовете не могат да се различат.
По същия начин този свят не може да бъде разбран напълно без светлината на пратениците .
Ако не бъде определено какво е добро и зло, всеки ще определя собственото си добро и тогава изпитанието и съдът ще останат безсмислени.
Всеки ще казва, че самият той е добър и ще определя свои собствени правила. А това е нелогично.
В религията която търсим трябва да има свещена книга.
9. Филтър:
В тази религия трябва да се приема и свещена книга. Защото човек е единственото живо създание, което може да чете и е логично да бъде известен писмено.
Създателят трябва да изпрати книга, в която да определи понятия като добро и зло, за да обясни редът във вселената, и хората ясно да знаят кое е добро и кое зло, и това „училище“ да достигне до заключение.
Ако определенията не са напълно ясни, тогава и „завършването на това училище“ няма да има смисъл.
В религията която тъсим Трябва да има и ангели.
10. Филтър:
В тази религия трябва да съществуват и ангели.
Защото, когато погледнем логически, един владетел изпълнява делата си чрез служители според величието и достойнството на своята власт.
Например извършва почистването чрез служители или когато изпраща послание, го изпраща чрез пратеници.
По същия начин е най-разумно Създателят на тази вселена също да е създал ангели.
Могат да се добавят още много филтри. Но след тези вече остава само една религия - ислямът.
Тоест след тези филтри от 4000 религии остава само ислямът.
Сега ще започнем да даваме многостранни отговори на въпроса: „Защо ислямът е истинската религия?“
Тоест отговорите тепърва започват.
40 доказателства, че Исляма е правилната религия
1.во Доказателство.
Сега нека разгледаме тези доказателства едно по едно.
Основната логика налага съществуването на истинска религия.
„Нека първо започнем от най-основното.
Ако един човек просто разгледа вселената чрез разума и логиката, той ще разбере както съществуването на Създател, така и че трябва по някакъв начин да съществува истинска религия. Как ли?
Първо, самото възникване на вселената от небитие към битие вече налага съществуването на Създател. В крайна сметка пред нас има творение, тоест има съществуване.
И в него има огромна вселена и милиарди живи същества. Следователно е задължително да съществува Някой, който е създал това творение.
Защото вселената не може сама да премине от небитие към съществуване. Тя дори не е съществувала. Няма нито енергия, нито потенциал сама да започне да съществува.
Това означава, че съществуването на един безкраен Създател, който е предпочел да създаде вселената, е логическа необходимост.
Щом има Създател и в сътворената от Него вселена навсякъде има логика, математика, цел, замисъл и смисъл,
тогава ясно разбираме, че този Създател не е създал вселената напразно.
Щом е „написал“ вселената като книга и е изпратил в нея човек, който мисли и се опитва да я разбере, Той няма да остави този човек без посока надзор.
Ще му изпрати знание, послание, религия, за да може човекът да разбере основната цел на съществуването си.
Следователно философии като атеизма, агностицизма или деизма не могат да бъдат напълно съвместими с разума.
По един или друг начин както съществуването на Създател, така и съществуването на истинска религия са изискване на разума и трябва да бъдат приети.
Тоест религията, която ни дава тази гледна точка и ни води до този извод, е самият ислям. Следователно истинската религия е ислямът.
2.ро Доказателство.
Това, че Пророкът Мохамед (мир нему) е постигнал толкова големи промени[1] за толкова кратко време,
и че е преобразил напълно живота на хората, превръщайки сподвижниците си в учители за цялото човечество, също е голямо доказателство и чудо.
Например днес дори малък навик като пушенето не може да бъде премахнат, въпреки че се харчат милиарди долари в продължение на години.
Тоест хората трудно се отказват от навиците си. Така е и според психологията. Отказването от навици е едно от най-трудните неща.
Но Пророкът само за 23 години е изградил не един, а множество сподвижници - истинска армия от велики учители.
И всички стари навици са били заменени с нови. И не говорим за дребен проблем като цигарите.
Говорим за големи традиции и дълбоко вкоренени навици.
Хора, които преди са заравяли живи малки момичета, след като се появява Пророкът с исляма те започват да се страхуват дори да наранят мравка.
Те напълно изоставят старите си традиции и променят целия си начин на живот. Това показва, че не става дума за обикновено човешко дело.
Ако това беше нещо обикновено, днес нямаше да съществува проблемът хората да не могат да се откажат дори от цигарите въпреки всички усилия.
Следователно способността да се променят навиците на хората и дори да се преобразят в напълно различни личности е голямо доказателство за неговото пророчеството.
Това означава, че словото е слово на Аллах и думите не са думи на обикновен човек.
3.то Доказателство.
Наличието на предсказания за бъдещето в хадисите е друго доказателство за исляма. Защото така разбираме, че Пророкът не е обикновен човек, а пратеник на Аллах.
Тоест, както в Свещения Коран[2] има вести за бъдещето, така и в хадисите[3] има предсказания за бъдещи събития.
Например в един хадис Пророкът посочва автомобила.[4]
В друг хадис казва, че Истанбул[5] ще бъде завладян от мюсюлманите.
Или казва: „Истанбул ще бъде превзет преди Рим.[6]
Или в друг хадис Пророкът говори за десет сподвижници, които са благо вестени с Рая.[7]
Ако дори един от тях беше казал: „Аз се отказах от религията“, това би разрушило цялото му дело. Но чрез знанието, дадено от Аллах, той съобщава вести за бъдещето.
Друго чудо е следното:
По време на една битка, докато един човек от редиците на мюсюлманите се биел много смело, Пророкът казал: „Този човек е от обитателите на Ада.“[8]
И наистина, към края на битката човекът казал: „Аз не се бих заради Аллах“, и понеже не издържал болката от раните си, се самоубил.
Сподвижниците, които видели това, били много изненадани. Тоест Пророкът, с позволението на Аллах, съобщавал много вести за бъдещето.
Или отново — един ден преди битката при Бадр Пророкът съобщил едно по едно къде ще загинат водачите на езичниците.[9]
Той казал това ден по-рано и то се случило точно така.
Или по време на битката при Мута Пророкът, намирайки се далеч в Медина, разказвал[10] на хората около себе си какво се случва в битката в същия момент.
Докато битката продължавала, Пророкът със сълзи на очи разказвал последователно как Зейд, Джафер и Абдуллах ибн Раваха са станали мъченици, а след това как Халид ибн Уалид е поел знамето.
И всичко това се оказало напълно вярно. А този хадис се намира в „Сахих Бухари“.
Или в друг хадис Пророкът отново говори за бъдещето и казва, че когато в едно общество развратът започне[11] да се върши открито, ще се появят болести, невиждани[12] преди това.
Тоест се смята, че това е намек за появата на спин.
Или един ден, когато далечният абисински владетел Неджаши починал, Пророкът съобщил това на своите сподвижници, въпреки че не го бил видял и той се намирал много далеч. Дори извършил погребална молитва за него.
Около седмица по-късно пристигнала вестта и станало ясно, че Неджаши наистина е починал. И на това не е бил свидетел само един човек, а много хора.
Или Пророкът казал на съпругите си: „Една от вас ще бъде в центъра[13] на голямо изпитание и около нея ще загинат много хора.“
И наистина това се случило с майката на вярващите Айша.
Или Пророкът казал на Али: „Един човек[14] ще намокри брадата ти с кръвта от главата ти.“
И години по-късно именно този човек станал убиецът на Али. Това се изпълнило дословно.
И отново казал: „Хюсеин[15] ще бъде убит в Кербала.“
И това се случило 50 години по-късно.
Приятели, как е възможно всичко това?
Как човек може да види и чуе това и да не го нарече чудо, и да не повярва?
Или в момента на смъртта си Пророкът казал на дъщеря си Фатима,[16] че от цялото семейство тя първа ще го последва и ще се събере с него.
И наистина така станало. Около шест месеца по-късно Фатима починала.
Или в друг хадис казал: „Превземането на крепостта Хайбар ще стане чрез ръката на Али.“
И наистина, при превземането на крепостта Хайбар[17] Али издърпал портата и я използвал като щит, след което победата била постигната.“
И самият факт, че тази огромна порта е могла да бъде повдигната от един човек, ни показва чудотворността на този хадис.
Пророкът е показал още много чудеса чрез предсказания за бъдещето.
Тоест разбираме, че той е пратен Пророк на Аллах и че Аллах, Който е независим от времето, му е дал специални знания. Така осъзнаваме истинността на исляма.
4.то Доказателство.
По време на живота си Пророкът Мохамед (мир нему) е показал повече от хиляда чудеса.
Те са ни предадени чрез достоверни хадиси, дори чрез множество хадиси. А много от тях са се случили пред големи групи хора. Тоест свидетелите не са били само един или двама души.
Стотици хора са видели тези събития, потвърдили са достоверните хадиси и не са възразили срещу тях.
Помислете — сподвижниците на Пророка са пожертвали живота си за него и за истинността на неговото дело.
Ако имаше вероятност тези сведения да са лъжа, нима пак биха жертвали живота си?
Но всички те потвърдили тези събития и никой не ги отрекъл. Тоест сподвижниците също са потвърдили тези хадиси.
Например нека дадем няколко примера. В „Кутуб-и Ситте“, начело с Бухари и Муслим, единодушно се разказва следното:
Накратко — няколко шепи фурми, запържени в мазнина, били донесени на Пророка.
Тогава Пророкът казал на Енес да покани хората, които срещне навън.
И Енес дошъл с около 300 сподвижници.[18] Те седнали на групи по десет души и яли от храната.
И всички се нахранили от нея и станали свидетели на това чудо.
В друго предание Абу Айюб ал-Ансари[19] разказва, че приготвил храна за двама души — за Пророка и Абу Бакр.
Но когато Пророкът поискал да бъдат поканени още хора, дошли близо 180 души, яли от храната и всички се нахранили.
Когато видели как храна за двама души стигнала за 180 човека, хората станали мюсюлмани заради това чудо.
Или Али разказва, че Пророкът събрал потомците на Абдулмутталиб и приготвил за тях само шепа храна, но 40[20] души яли от нея и всички се заситили.
А Али казва, че храната останала все така, сякаш изобщо не била яденa.
След това Пророкът донесъл количество мляко, достатъчно за 3–4 души, но всички пили от него. И въпреки това млякото останало в съда, сякаш никой не бил пил от него.
Сега, когато тези думи идват от човек като Али, как някой може да не повярва? Или какво би било оправданието за неверие?
Друго предание идва по различни вериги от Омар, Абу Хурейре, Селлеме ибн ал-Аква и Абу Амра ал-Ансари.
В преданието накратко се казва следното:
По време на война[21] армията останала гладна. Тогава Пророкът взел малкото налична храна, отправил молитва и цялата армия се нахранила от нея.
И дори след като всички се нахранили, храната все още останала такава каквато е била в началото.
Също така, както предава Бухари, един ден повече от сто души пили от една чаша мляко в дома на Пророка и всички се заситили.
Отново — докато Пророкът разговарял с хората в джамията, се чул плачът на сух дървен дънер, а хората в джамията също го чули.
И когато това предание било разказвано, никой не го е отрекъл. Има още много чудеса, достигнали до нас чрез сигурни предания.“
„Например дървета[22] се изкоренявали от мястото си, идвали при Пророка, потвърждавали неговата истинност и след това се връщали обратно. Или камъни в ръцете му свидетелствали за него и говорели.
Говорим за чудеса, на които са били свидетели стотици хора. Сега кой може да каже, че всичко това е измислица?
Кой може да опровергае свидетелството и потвърждението на стотици сподвижници? Кой може да бъде по-надежден от Пророка и неговите сподвижници?
Дори човек, който гледа на въпроса само от историческа и научна гледна точка, знае, че достоверните хадиси са сред най-високонадеждни исторически източници.
Защото достоверните хадиси са източници, проверявани с изключителна строгост и притежаващи най-висока степен на автентичност.
Ако някой не приема достоверните хадиси, тогава не би трябвало да приема нито един исторически източник.
Тогава не са ли всички тези сведения, достигнали до нас чрез достоверни хадиси, голямо доказателство за исляма?
5.то Доказателство.
Пророкът притежавал толкова прекрасен нрав, че нито преди пророчеството си, нито след него е излъгал дори веднъж.
Той бил известен навсякъде като „Мухаммед Ел-Емин“ — Най-довереният, най-нравственият човек. И не само мюсюлманите — дори невярващите признавали това.
Дори тези, които не вярвали в него, не могли да кажат, че е с лош нрав, лъжец или ненадежден човек. Представете си — дори по време на война хората продължавали да му поверяват своите ценности за съхранение.
Или когато съжалявали за постъпките си, знаели, че той ще им прости, и отново търсели убежище при него.
Помислете — имате враг, но в най-важния момент пак му поверявате най-ценното си.
Или когато се разкайвате, знаете много добре, че именно той ще ви прости, и пак се обръщате към него.
Пророкът се отнасял към хората с такава доброта, че всеки сподвижник мислел, че Пророкът обича най-много именно него.
Той бил човекът, на когото всички имали най-голямо доверие, когото най-много обичали и до когото усещали най-голямо спокойствие.
Неговият нрав и благородство били толкова велики, че дори хората, убили Хамза и разкъсали тялото му, били простени от него в момента, когато той бил най-силен.
След превземането на Мека, когато властта напълно била в ръцете му, той простил на всички и ги освободил.
Простил и на Вахши, и на Хинд. Помислете — човек обикновено иска отмъщение, когато е най-силен.
Но той не се стремял към отмъщение, а продължавал да се старае да донесе истината на хората.
Именно този толкова възвишен нрав и това, че показвал морален пример над всички хора, е доказателство за пророческия му характер.
6.то Доказателство
Това, че Пророкът Мохамед (мир нему) бил на най-високо ниво във всяко добро качество и нрав, също е удивително чудо.
Защото помислете — един човек може да изпъква с едно качество. Например някой е много щедър, друг — много милостив. Един се отличава с мъдрост, друг — с храброст.
Но при Пророка това важи за всички добродетели едновременно. Това не е нещо обикновено. Кажете — кой човек сте виждали такъв?
Помислете: едновременно най-щедър, най-смел, най-прощаващ, най-пестелив, най-справедлив и най-правдив.
Едновременно най-търпелив и най-надежден. Най-усмихнатият и този, който носи най-много спокойствие. И най-мек по нрав, и най-знаещ.
Едновременно най-честен, най-мъдър и най-състрадателен. И най-закрилящ, и с най-красиво лице. И най-добрият управник, и най-добрият баща.
И най-добрият приятел, и най-добрият учител.
И най-богобоязливият, и най-усърдният в поклонението, и най-помагащият на хората — и още много прекрасни качества, във всички от които бил на най-високо ниво.
Това нормално ли е? Възможно ли е при нормални условия? Това може да стане само чрез велико чудо.
Нима Аллах не казва в Корана:
„Милост за световете“[23]
(رَحْمَةً لِلْعَالَم۪ينَ)
Пророк, изпратен като милост за всички светове.
Докато при другите пророци изпъква определено качество, при последния и най-велик Пророк виждаме, че всички прекрасни качества са достигнали най-висшата си степен в него.
Това означава, че той е един от най-обичаните раби и пророци на Аллах.
7.мо Доказателство.
Фактът, че до и след 40-годишна възраст Пророкът никога не е излъгал, е отделно доказателство. Хората му дали прозвището „Мухаммед Ел-Емин“.
Това означава, че по природа той винаги е бил човекът, който говори най-истинно, за когото още от детството не е била чута нито една лъжа, който винаги държи на думата си и е напълно надежден. Тогава не е ли голямо доказателство за достоверността на думите му това, че именно най-довереният човек съобщава за религия и пророчество, които разумът също изисква?“
8.мо доказателство.
Това, че нашият Пророк най-много сам извършвал поклонение.
Това, че Пророкът най-много сам изпълнявал повелите в Исляма, също е отделно доказателство.
Ако беше лъжлив владетел, нямаше ли да поставя правила за удобството си, а задълженията да оставя на другите?
Но нашият Пророк винаги е бил най-напред в поклонението. И винаги е бил най-напред в богобоязливостта. Например той извършвал молитвите с най-голяма сериозност.
Повелите, които е казвал, най-много сам ги изпълнявал.
Помислете за нощната молитва тахаджуд, за която прекъсваме съня си през нощта. За цялата общност тя е сунна, нали?
Но за нашия Пророк тази молитва е била фарз[24] — тоест задължителна.
В кой владетел, в кое управление, при кой лидер има такова нещо — всяка нощ да става и да е длъжен да се моли?
Има разум, има логика. Възможно ли е такова правило да е измислено от самия човек?
Това показва, че той е истински пророк, изпратен от Аллах.
9.то Доказателство.
В Пророка е нямало стремеж към лична изгода
Когато разгледаме живота на Пророка и информацията в Свещения Коран, виждаме, че той не е преследвал лична изгода или възвеличаване на себе си.
И това е голямо доказателство за истинността на исляма. Ако човек напише книга, най-често говори за себе си, нали? Или за своето семейство, майка и баща.
Но в Корана името на Пророка се споменава само четири[25] пъти. Няма дори имената на майка му и баща му.
За сметка на това за пророка Муса (Мойсей) се говори десетки пъти. А за Мария има дори сура, носеща нейното име.
Това показва, че Пророкът не е имал стремеж да изтъква себе си. Това е послание на Аллах към цялото човечество. Но да не се забравя че има и сура Мухаммед.
Коранът е слово на Аллах.
И това също е голямо доказателство, че Пророкът е истински пратеник.
Помислете — когато му се предлагало[26] да стане владетел, той не избрал това, а предпочел да бъде раб на Аллах. Предлагали му огромни богатства[27] и власт.
Но той казвал: „Дори да ми дадете слънцето[28] в едната ръка и луната в другата, няма да се откажа от мисията си.“
Тоест не виждаме никакъв стремеж към лична изгода или възвеличаване.
Той не е искал нищо за собствена полза. Помислете — за него и семейството му било забранено да получават зекят.[29]
Тогава къде е личната изгода?
Ако няма изгода, ако има човек, който винаги говори истината, ако всичко, което казва, е разумно и логично,
и ако е показал толкова много чудеса — какво още доказателство е нужно, за да се повярва в исляма?
Например в битката при Бадр той поставил собствените си роднини на предната[30] линия.
А в битката при Ухуд загубил като мъченик един от най-обичаните си чичовци — Хамза.[31] Но след това дори не потърсил лично отмъщение.
Това означава, че тук има велика истина. Той е истински Пророк, изпратен от Аллах.
10.то Доказателство
Сега ще говорим за още едно много интересно чудо.
В Свещения Коран има специални предупреждения към Пророка. Именно тяхното съществуване е отделно доказателство за истинността на Корана.
Помислете — би ли писал човек сам на себе си предупреждения и упреци в книга? Невъзможно.
Или ако някой се опитва да заблуждава обществото, би ли подчертавал собствените си грешки в книгата, която пише?
Разбира се, че не. Човек, който греши, иска да скрие грешката си.
Особено ако е политически лидер или голям управник — той не би искал тези грешки да се виждат. Значи самият той не е написал Корана.
Защото в него има много напътствия, предупреждения и наставления. Ясно се вижда присъствието на друга воля.
Нека дадем един пример. Началото на сура „Абаса“ е добър пример за това.
Докато Пророкът призовавал водачите на идолопоклонниците към исляма, по средата на разговора при него дошъл сляп сподвижник и започнал да му задава въпроси.
Тогава Пророкът се намръщил и отложил отговора му.
Защото пред него стояли важни водачи на идолопоклонниците и ако те бъдели убедени, това щяло да бъде голяма полза за исляма. Тоест ставало дума за много важен момент.
Но Аллах показал, че дори един вярващ човек, който искрено задава въпроси, е по-важен, и изпратил предупреждение чрез откровение към Пророка.
Ако това предупреждение не беше дошло чрез откровение, ние дори нямаше да разберем, че това е било грешка.
В айета Аллах казва:
„Той се намръщи и се отвърна, защото при него дойде слепият човек.
„О, Мохамед! Откъде да знаеш — може би той ще се пречисти или ще приеме поуката и тя ще му бъде полезна.
А онзи, който се смята за независим и няма нужда, към него се обръщаш. Ако той не се пречисти, каква е твоята отговорност?
А този, който идва при теб със страхопочитание към Аллах и с искрено желание, него пренебрегваш.
Не, не прави така! Защото този Коран е напомняне.“
Именно наличието на такива специални предупреждения и наставления към Пророка в няколко айета е силно доказателство, че Коранът идва от Аллах.
Човек обикновено предпочита да скрива грешките си, а не да ги разкрива.
Ако дори такива малки грешки присъстват в Корана и Пророкът бива предупреждаван за тях, това не означава ли, че тази книга е истинско послание от Аллах.
11.то доказателство.
Наличието на научни чудеса в Корана е едно от неопревергаемите доказателства.
Информацията в Корана постоянно хвърля светлина върху науката.
Свещеният Коран говори за вселената и наблюдаемия свят винаги с точни сведения. Той по никакъв начин не противоречи на наблюдаемите факти.
Напротив — всеки път съвпада с тях. Например в айет се говори за разширяването[32] на вселената.
А науката открива това едва в 1929 година.
Как би могъл човек да притежава знанието, че вселената се разширява?
Докато хората едва започват да откриват това чрез телескопите, не е ли голямо чудо, че тази информация вече съществува в Корана?
И Коранът говори за това, че Слънцето се движи по определена орбит.[33]
По-късно науката открива, че и движението на Слънцето има своя система.[34] Или Коранът казва, че желязото е елемент, „спуснат“ от небето.[35]
А науката открива това едва с модерните технологии.
И Коранът казва, че небето има отразяващи[36] и връщащи свойства. Или описва пчелите,[37] които правят мед, в женски род.
Или говори за промяната на въздушното налягане[38] с височината. Говори и за тъмнината в дълбините на моретата.[39]
И казва, че бебето в утробата[40] преминава през три тъмни етапа.
Също така описва поетапно всички ембриологични стадии на развитието на бебето — и описанието[41] съвпада с науката.
Учени, занимаващи се с ембриология, изразяват удивлението си, когато видят тези айети в Корана.
Един от тях е Кийт Мур.
Можем да говорим още за десетки научни знамения и чудеса.
Свещеният Коран винаги описва наблюдаемата вселена по точен и правилен начин.
С толкова много доказателства разбираме, че Коранът не би могъл да бъде написан от човек.
И ясно осъзнаваме, че Свещеният Коран е словото на Аллах.
12.то Доказателство.
Наличието на много предсказания за бъдещето в Корана е едно от най-големите доказателства за исляма.
Защото човек не може да знае бъдещето и не може да дава напълно точни сведения за него.
Следователно твърденията от рода на „той просто е бил много умен“ губят смисъл. Защото дори много умен човек не би рискувал с точни предсказания за бъдещето.
Дори би избягвал изобщо да говори за бъдещето.
Следователно наличието на точни сведения за бъдещето в Корана показва, че той е слово на Аллах.
Нека дадем няколко примера.
В сура „Таббат“ ясно се казва, че Абу Лахаб ще умре като неверник и ще влезе в Ада, въпреки че по това време още е бил жив.
„Той ще влезе в пламтящ огън.“[42]
И години по-късно наистина умира без вяра.
Но как човек може да знае дали някой ще умре вярващ или невярващ? Нима човек не може да промени мнението си, докато е жив?
Разбира се, че може. Или да се покае и да приеме вярата? И това е възможно.
Дори лицемерно, само на думи, не би ли могъл да каже: „Повярвах“? И това е възможно.
Но нищо от това не се случва.
Следователно казваме, че това може да бъде слово само на Същество, което знае всичко отвъд времето.
Същество, което знае бъдещето и познава напълно сърцата на хората.
Друго важно чудо е началото на сура „Рум“.
Това също е много силно чудо.
Коранът предсказва изхода от бъдеща война и това се изпълнява точно. При това предсказва нещо, което всички смятали за невъзможно.
Докато ромеите (византийците) били в тежък упадък след голямо поражение от персите, айетът[43] казва, че в рамките на 3 до 9 години те отново ще победят.
И наистина византийците отново побеждават.
Появата на такава информация, въпреки всички очаквания, и нейното точно изпълнение също е велико чудо на Корана.“
„Защото, както казахме, човек не може да знае бъдещето. И дори много умен човек не би поел подобен риск без причина.
Следователно Свещеният Коран ясно е словото на Аллах.
И в продължението на сура „Рум“ се съобщава, че в същия ден и мюсюлманите ще се зарадват.[44] И наистина това съвпада с период, в който мюсюлманите изпитват радост.
Победата в битката при Бадр съвпада с това време и отново показва чудото на този айет.
Или нека разгледаме друга сура.
В сура „Хиджр“ Аллах казва:
„Наистина Ние низспослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.“[45]
Така се известява, че Коранът ще бъде запазен. И ние виждаме, че той е съхранен до наши дни — без да е променена дори една буква.
Или да споменем друго чудо. В сура „Фатх“ има не едно, а много предсказания[46] за бъдещето.
Например две години предварително се съобщава, че Мека ще бъде завладяна — и това се случва.
Или се известява, че мюсюлманите ще влязат без страх в Кааба — и това също се изпълнява. И се казва, че скоро ще има победа.[47]
И това също се случва. Това може да се отнася както за превземането на Хайбар, така и за победата при Худайбия.
И, докато мюсюлманите все още се борят с малко племе, Коранът казва, че ислямът ще надделее над другите религии.[48]
И това също се изпълнява. По-късно ислямът се разпространявавъв всички посоки[49] чрез завоевания.[50]
И се посочват последователно четиримата халифи,[51] които ще дойдат след Пророка.
И те действително идват точно в този ред.[52]
Следователно чудесата за бъдещето в сура „Фатх“ са многобройни и представляват неопровержимо доказателство за истинността на Свещения Коран.
13.то Доказателство
Е Скритите Знамения за миналото в Корана.
Свещеният Коран съдържа не само предсказания за бъдещето, но и сведения за миналото — скрити знания, които също са чудеса.
И това е голямо доказателство.
Това, че Коранът говори толкова точно за древните времена и съобщава неизвестни сведения за миналото, също е отделно чудо.
Защото в Корана има знания за миналото, които никой човек не би могъл да знае. А с новите открития тези факти постепенно излизат наяве.
Нека споменем един пример — чудото на Хаман.
В Корана Хаман е описан като главен помощник на фараона и ръководител на строежи и пещи.
Тоест в Свещения Коран има човек на име Хаман, живял по времето на фараона, който заемал важна длъжност близо до него.
В айета се казва:
„И каза Фараонът: „О, Хамане![53] Построй ми висока кула, за да достигна пътищата — пътищата на небесата — и да видя Бога на Муса. Защото аз го смятам за лъжец.““
И тази информация е потвърдена и чрез исторически източници.
Наистина, новите исторически открития потвърдиха това.
Египетските йероглифи не можели да бъдат разчетени от 394 г. до 1799 г.,
защото азбуката била изгубена и неизвестна.
Когато след векове египетските надписи били разшифровани, се разбрало, че Хаман действително е заемал точно такава длъжност.
Докато човечеството научава тези сведения едва наскоро, в Корана те вече били записани дословно.
Това е скрито знание за миналото и велико чудо.“
„Ако тази информация, неизвестна за който и да е човек, присъства в Свещения Коран, това е доказателство, че Коранът е словото на Аллах.
Защото от трети век чак до деветнадесети век тази писменост не е била известна.
Следователно било невъзможно човек да достигне до тези сведения.
Но фактът, че тази информация присъства в Корана и излиза напълно вярна, е голямо доказателство, че това не може да е написано от човек.
14.то Доказателство.
Корана изглежда цялостен, въпреки че е низспослан на части.
Свещеният Коран е бил низспослан постепенно в продължение на 23 години. Но въпреки това той има структура, сякаш е бил низспослан наведнъж.
Аллах, Който притежава безкрайно знание, е определил най-подходящото място за всяка буква и сякаш го е низспослан наведнъж.
Съществува съвършена цялост. Когато човек чете Корана, лесно достига до общия смисъл.
Между айетите и сурите има пълна хармония и единство.
И това също показва, че Свещеният Коран е изпратен от Аллах, Който притежава безкрайно знание.
15.то Доказателство
Е появата на Корана чрез човек който няма писмена грамотност.
Това, че Свещеният Коран идва чрез човек, който не е умеел да чете и пише, също е голямо чудо и доказателство за истинността на исляма.
А когато видим, че това неподражаемо чудо идва именно чрез неграмотен човек, чудото става още по-впечатляващо.
Помислете — как човек, който не може да чете и пише, би могъл да даде знание, което да ръководи, възпитава и просвещава всички общества, всички времена и всички хора?
Дори човек, който умее да чете и пише, не би могъл да даде сведения, които да просветляват всяка епоха.
А това знание да идва от човек, който не е умеел да чете и пише, е голямо и неопровержимо доказателство, че Коранът е словото на Аллах.
16.то Доказателство.
Е че Коранът няма противоречия, въпреки че е низспослан за 23 години.
Свещеният Коран е бил низспослан постепенно в продължение на 23 години, често във връзка с конкретни събития. Въпреки това между айетите няма никакви логически грешки или противоречия.
Това е голямо доказателство.
Защото между айетите, низспослан през първата година, и тези, низспослан 23 години по-късно, не трябва да има противоречие или несъответствие.
Аллах казва в айет:
„Нима не размишляват над Корана?[54] Ако беше от друг, а не от Аллах, щяха да намерят в него много противоречия.“
Помислете — в рамките на 23 години, през деня и нощта, през лято и зима, по време на пътувания, трудности, бедност и благоденствие,
по време на война и мир, в отговор на различни въпроси, относно човешкия живот, Рая и Ада,
за миналото и бъдещето, за началото и края на съществуването, за сътворението и унищожението, за морала,
или за историите на пророците — и въпреки че тези теми са разглеждани в различни части на Корана,
в рамките на тези 23 години нито един айет не противоречи на друг. Всичко е в пълно единство.
И това е голямо доказателство, че Коранът е словото на Аллах.
Говорим за дълъг период, в който айети са били низспослан непосредствено според събитията.
Помислете — в толкова дълъг период айетите, които идват в различни ситуации, да не си противоречат по никакъв начин и да образуват съвършено единство,
показва съществуването на Аллах, Който със Своето безкрайно знание ги е низспослан без никакво противоречие.
17.то Доказателство.
Е, че Коранът отделя правилното от погрешното в старите писания които бяха изменени в вселенските събори през 325.г с.н.
Това, че Свещеният Коран правилно отделя истината от грешките в предишните книги, също е чудо.
Всъщност и това може да се счита за скрито знание. Нека дадем пример.
В християнската традиция и книги египетските владетели винаги са наричани „фараони“.
Например както по времето на пророка Муса (Мойсей), така и по времето на пророка Юсуф (Йосиф), владетелите са наричани „фараони“.
Например в по старите сегашни писания като в библия се казва:
„Йосиф беше на 30[55] години, когато влезе в служба на фараона. След като напусна двореца на фараона, той обиколи[56] цял Египет.“
Но историческите данни показват, че това не е така.
Исторически титлата „фараон“ започва да се използва за египетските владетели много по-късно.
А Коранът разказва това правилно и дава точната информация. Той използва различни титли според времето на владетелите.
Така, сякаш отхвърля грешната информация и я поправя с вярното знание.
И тук се опровергава още едно твърдение — че Коранът е копиран от други книги. Защо?
Защото в другите книги вече има грешна информация, а Свещеният Коран не повтаря тези грешки, а идва с нова и вярна информация.
Следователно Коранът не е написан от човек и не е взет от други книги. Той е словото на Аллах.
Нека видим айета в Корана. За владетеля по времето на пророка Юсуф Коранът използва думата „цар“.
Например:
„И царят каза: „Доведете го при мен, за да го взема като близък човек.““
(Сура Юсуф, 54)
Тоест ние самите научаваме тези исторически сведения едва чрез нови открития, а в Корана те вече са предадени точно и правилно. Това е ясно доказателство за неговата истинност.
Всеки, който познава историята и археологията, лесно ще разбере, че човек не би могъл сам да знае това.
И след като видим тези чудеса, истинността на исляма става очевидна за нас.
18.то Доказателство.
Невъзможността да се създаде подобие на Корана.
Свещеният Коран съдържа безброй доказателства за истинността на исляма.
Едно от най-удивителните доказателства е, че никой не е успял да създаде нещо подобно на Корана.
Аллах многократно отправя предизвикателство към невярващите чрез айетите на Корана и казва:
„Ако се съмнявате[57], донесете[58] книга, подобна на тази.“
И казва още:
„Дори ако всички хора и джинове се съберат[59] и си помагат, никога няма да могат да създадат подобие на него.“
Така се отправя предизвикателство не само към тогавашните хора, но и към бъдещето. И въпреки изминалите векове, никой все още не е успял да създаде нещо подобно на Свещения Коран.“
Начало на формуляра
Не само че не могат да създадат подобие на него, но с всеки изминал ден се откриват нови значения и нови чудеса. С развитието на науката в Свещения Коран отново се разкрива ново чудо.
Тоест дълбоките значения на Корана продължават да бъдат откривани. Помислете — има книга, а никой не може да напише нещо подобно на нея.
Как е възможно това нормално? Коя друга книга няма подобие или пример? Именно това е голямо чудо, което надхвърля границите на човешкия разум.
Има книга, на която не може да се създаде подобие, и дори всички хора от всички времена да се съберат, не могат да произведат нещо равно на нея.
Коранът притежава слово на ниво, недостижимо за човешкия разум — тоест това е словото на Аллах.
Именно това извънредно положение е голямо и неопровержимо доказателство, че Свещеният Коран е словото на Аллах.
19.то Доказателство.
Доказателство: Чудото на сура „Слон“.
Сега нека поговорим за още едно много интересно доказателство.
Много от нас четат сура „Слон“, но не забелязват чудото в нея.
В сура „Слон“ се разказва как птиците ебабил хвърляли камъни по армията на Ебрехе, която дошла да разруши Кааба, и ги унищожили. А странното е следното:
Това чудо се случило малко преди раждането на нашия Пророк. Тоест дори многобожниците били свидетели на това събитие.
И това, че в сура „Слон“ се разказва за случилото се, а многобожниците не възразили с думите:
„Не, такова нещо не се е случвало, откъде идва това?“
ни показва, че и те потвърждавали чудото на това събитие.
Ето че присъствието на сура „Слон“ в Свещения Коран и това, че дори многобожниците и невярващите, които били свидетели на случилото се, не възразили срещу съществуването на тази сура в Корана, потвърждава истинността на събитието.
А какво ни показва това?
Показва ни, че Богът на Кааба е Аллах и Коранът е Неговото слово.
20.то Доказателство.
Чудото с разцепването на Луната!
Това, че чудото с разцепването на Луната, споменато в сура „Камар“, присъства в Свещения Коран и че многобожниците не са възразили срещу него, също е голямо доказателство.
В началото на сура „Камар“ се разказва как Луната по чудодеен начин се разделила на две.
И въпреки че този айет бил пред тях, многобожниците, които били свидетели на случилото се, не казали:
„Не, такова събитие не е имало, Луната не се е разделяла.“
Тоест те приели съществуването на това събитие.
Дори да не повярвали, не отрекли случилото се, а казали:
„Това е магия.“
Следователно оттук естествено стигаме до извода:
И събитието в сура „Слон“, и разцепването на Луната действително са се случили.
Дори невярващите, въпреки че видели това в Свещения Коран, не казали:
„Не, такова нещо не се е случвало.“
Затова тези чудеса са голямо доказателство за истинността на Свещения Коран.
21.во Доказателство.
Другите книги предвещават нашия Пророк.
Вестите и благите вести за нашия Пророк, които идват от книгите на другите религии, също доказват исляма.
Въпреки че са били изменени, когато погледнем Тората или Евангелието, все още виждаме много знаци, които предвещават нашия Пророк.
Тоест книгите, изпратени в миналото, постоянно говорят за пророк, който ще дойде.
Естествено, това че човекът, който най-много съответства на тези сведения, е нашият Пророк, също ни показва истинността на исляма.
Нека дадем няколко примера и да продължим. В Йоан 14:30 се казва:
„Няма вече много да говоря с вас.
Защото идва владетелят на този свят.“
А в друга част се казва:
„Когато дойде Духът на истината, той ще ви насочи към цялата истина.
Защото няма да говори от себе си, а ще говори това, което е чул, и ще ви извести бъдещите неща.“
Това също се намира в 16-та глава на Йоан.
Тоест ще дойде някой, който няма да говори от себе си и ще известява скритите неща. Така ясно е описан нашият Пророк.
В друга част се казва:
„Божият човек Мойсей, преди смъртта си, благослови израилтяните и каза:
„Господ дойде от планината Синай.
Изгря за народа си от Сеир и заблестя от планината Фаран.“
Тоест тук се говори за три различни места.
Така се споменават пророк Муса (Мойсей), пророк Иса (Исус) и пророк Мухаммед, мир нему.
И ние лесно разбираме, че планината Фаран е Мека. Защото в друга част, свързана с пророк Исмаил, се казва:
„Докато живееше в пустинята Фаран, майка му му взе жена от Египет.“
Тоест, като се описват земите, където е живял пророк Исмаил, отново се потвърждава, че това е Арабия.
Има още десетки радостни вести.
Когато погледнем всичко това, фактът, че всички те посочват нашия Пророк, естествено става още едно доказателство за неговото пророчество.
22.ро Доказателство.
Най-съвършеният резултат на Коранът още от първия път противоречи на логиката на постепенното развитие.
Обикновено всяко знание се развива и напредва с времето чрез постоянно натрупване, нали?
Например, за да има телефон с най-нова технология, първо трябва да се появи най-простият телефон, за да може постепенно с времето да се развива и усъвършенства.
Но това правило, което нормално е валидно, не важи за Свещения Коран.
Коранът е дошъл наведнъж и още от самото начало е дал знания на най-високо ниво. И е оставил съвършен източник, който да бъде урок за цялото човечество.
Дори не е било възможно към него да се добави нещо или да бъде подобрен. Нека помислим за държавните конституции.
Дори те постоянно се променят и се опитват да бъдат направени по-добри. Или един софтуер непрекъснато се обновява и подобрява.
Тоест, докато във всяка система това е така, фактът че тази система не действа при Корана е голямо чудо.
В коя книга или при кой мислител има такава особеност?
Дори знанията, представени от Нютон, когото смятат за един от най-великите хора в света, са били напълно променени и развити.
А Коранът, вместо да има нужда от развитие, все още продължава да бъде откриван с нови значения и нови знания.
Това показва, че Свещеният Коран е слово, надхвърлящо човешките възможности.
23.то Доказателство.
Това, че ислямът е религия, която напълно съответства на разума и логиката, показва неговата истинност.
Основните принципи на вярата в исляма напълно съвпадат с разума и логиката и това е голямо доказателство за неговата истинност.
Всъщност вече говорихме малко за това в началото, но сега нека го разгледаме по-подробно.
Особено за днешния свят, който напредва чрез разума и логиката, ислямът е точно търсената истинска религия.
Защото единствената религия, която е в пълна хармония с разума и логиката, е ислямът.
Например, нека сравним това, което показват разумът и логиката, с това, което казва ислямът. Свещеният Коран казва:
„Аллах съществува и е Един.“
Разумът и логиката също казват, че създаването на вселената и поддържането на нейния фин математически ред може да стане само чрез съществуването на една единствена воля.
Тоест има пълно съответствие. Например законът за гравитацията съществува както в атомите, така и в огромните галактики.
Това означава, че трябва да има един-единствен Създател, който управлява цялата вселена – от атомите до галактиките.
Иначе, ако имаше двойственост, редът нямаше да съществува. Значи редът показва единство. Тоест логиката съвпада с това, което ислямът казва.
Или Коранът казва, че са били изпращани пророци.
И наистина, когато погледнем с разум и логика, човек не може сам напълно да открие смисъла на вселената.
Както изложбена зала, изпълнена с много цветове, не може да бъде без светлина. Защото без светлина цветовете не могат да се видят.
По същия начин този свят не може да бъде напълно разбран без светлината на пророците. Тоест смислите, тези „цветове“, не могат да бъдат прочетени.
Следователно логиката отново съвпада с това, което ислямът казва.
Или Коранът казва, че е изпратена книга, в която доброто и злото са определени. Това е основното твърдение на исляма. И разумът също приема това.
Защото какво е добро и какво е зло?
Ако това не бъде определено, всеки сам ще определя кое е добро и изпитанието и съдът ще останат безсмислени.
Всеки ще казва, че самият той е добър и ще определя свои лични правила. А това е нелогично.
Или Коранът казва, че има отвъден живот и съд.
И когато погледнем вселената само логически, разбираме, че тя е създадена за резултат от едно изпитание.
Казваме, че и земният изпит е заради резултата – тоест за отвъдния живот. Така разумът и ислямът отново съвпадат.
Или Коранът казва, че съществуват ангели.[60]
И разумът и логиката казват:
„Подобава на величието на Създателя да върши делата Си чрез посредници.“
Както казахме в началото, един владетел поради своя ранг управлява чрез служители.
Така и Аллах, Владетелят на вселената, извършва делата Си по скрит начин, за да се разберат величието, славата и могъществото Му.
Тоест разумът и логиката отново съвпадат с исляма.
Или Коранът говори за предопределението.
И когато погледнем логично, не може да се очаква Този, Който е създал времето, да бъде зависим от времето.
След като законът на времето не важи за Създателя, Той е вечен и е логично да знае всичко и да го е записал в съдбата.
Това също е изискване на разума.
По същество фактът, че всяко знание и всеки принцип на вярата, дадени в Корана, са най-разумните и напълно съответстват на разума, е голямо доказателство за неговата истинност.
Това не се вижда в никоя друга религия.
24.то Доказателство.
Доказателство: Историите в Свещения Коран напътстват всички хора по универсален начин.
Историите за пророците, разказани в Корана, са като универсален метод за обучение. За всяка ситуация и всякакви обстоятелства е начертана своеобразна пътна карта за хората.
И това ни показва, че Коранът е словото на Аллах, Който знае ситуациите, през които всеки човек ще премине, и предлага решения и насоки според тях.
Защото само Същество, което знае всичко, може да знае какви ситуации ще преживее всеки човек и да даде подходящо решение за тях.
Например пророк Юсуф (Йосиф), мир нему, преживява семеен проблем и в Корана ни се разказва за неговата борба и търпение като пример.
След това се разказва как е запазил честта си, как е бил наклеветен и несправедливо хвърлен в затвора.
И се разказва, че въпреки всички тези ситуации той никога не е изгубил надеждата си.
Така той става примерен живот за всички хора, които могат да преживеят подобни неща. И с целия си живот напътства човечеството в много области.
Или пророк Еюб (Йов), мир нему — в Корана се разказва как се е борил с болестите. Той ни е показан като герой на търпението.
Естествено, той става пример и модел за всички болести, през които човечеството може да премине.
Или пророк Юнус (Йона), мир нему — Коранът всъщност ни показва как човек трябва да се покае.
И отново той става пример за човечеството, потънало в грехове.
Или пророк Ибрахим (Авраам), мир нему — той ни показва как чрез разума може да се открие съществуването на Аллах.
Като гледа идолите, той ни обяснява чрез разумен метод, че същества, които не виждат, не чуват, нямат разум и съзнание, не могат да имат никаква сила или способност.
Тоест той учи цялото човечество на метода на призоваването към истината.
И чрез всички истории за пророците в Корана се дават уроци за цялото човечество.
Това е голямо доказателство, че Свещеният Коран е книга, специално изпратена за цялото човечество и като решение за всяка ситуация.
25.то Доказателство.
Доказателство: Коранът дава отговори на вродените, естествени търсения на човека.
Човек има най-основни въпроси и трябва да кажем, че истинската религия е тази, която дава напълно удовлетворяващи отговори на тези въпроси — както за разума и логиката, така и за сърцето.
Например:
Кой съм аз? Откъде идвам? Защо съм дошъл? Кой ме е изпратил тук? Къде отивам след смъртта?
Каква е моята цел? Какво иска Създателят от мен? Защо съществува тази вселена? Защо живея?
На такива най-основни, естествени и вродени човешки въпроси най-удовлетворяващия отговор дава единствено ислямът.
Само ислямът дава отговори, които най-добре удовлетворяват разума, сърцето и душата.
В другите религии или има логика от типа „просто вярвай“, като разумът остава на заден план,
или има противоречиви твърдения, които разумът изобщо не може да приеме.
Но в исляма има отговор, който приема както разумът, така и душата.
Ислямът насърчава задаването на въпроси и на всеки въпрос дава отговори, които удовлетворяват както разума, така и сърцето.
Това показва, че истинската търсена религия е ислямът.
26.то Доказателство.
Доказателство: Свещеният Коран предлага решения на психологическите проблеми.
Това, че Коранът дава знания като лекарство за подобряване на личната и обществената психология, е съвсем отделно доказателство.
В основата на много психологически проблеми стои фактът, че човек не може да намери смисъла на своето съществуване. А Коранът, чрез знанията, които дава, дава на човека цел в живота.
Тоест човек разбира основната цел на живота си и поставя живота си в ред и дисциплина.
След като разумът и душата бъдат удовлетворени от тези обяснения, започва да се появява психологическо щастие.
Или друг основен въпрос — въпросът за смъртта. Той също е в основата на много психологически проблеми. Без човек да даде истински смисъл на смъртта, не може да живее спокойно.
И именно религията, която най-добре решава проблема със смъртта, е ислямът.
Защото само ислямът обяснява истинския смисъл на смъртта по убедителен начин, който разумът и душата могат да разберат.
Или за хората, които са потиснати от тревога[61] за бъдещето, в Корана има много изцеление.
Когато човек чрез Корана опознае безкрайната сила, безкрайната милост и безкрайното знание на Аллах,
и разбере, че бъдещето също е под Негов контрол, той се освобождава от всички свои тревоги.
Например в Германия е проведен голям експеримент за щастието с около 67 560 души.
И когато накрая проверили коя група е най-щастлива, установили, че най-щастливата група са мюсюлманите, които напълно са се придържали към единобожието.
Тоест чрез този експеримент отново се доказва, че ислямът дава знания, които психологически водят човека към щастие.
След като душата и разумът достигат истинско спокойствие чрез Свещения Коран, това означава, че търсената истинска религия е ислямът.
27.мо Доказателство.
Свещеният Коран е запазен непроменен до наши дни. Това, че Коранът не е бил изменен, също е голямо доказателство.
Защото в Корана Аллах казва: „Ние ще пазим[62] тази книга“, и тя достига до наши дни непроменена вече 1400 години.
Всяка една буква е запазена точно както е била.
Още самото съществуване на системата за наизустяване на Корана, непрекъснатото продължаване на традицията за общо четене през Рамазан, както и четенето на Корана в петте ежедневни молитви,
или това, че за всяка буква от Корана се дава многократна награда,
или откриването в Университета в Бирмингам на древни ръкописи на Корана, при които чрез въглероден анализ е установено, че текстът е достигнал до най-ранните времена без промяна,
както и многото намерени преписи, които ясно показват, че Коранът не е бил променян,
или фактът, че всички Корани, които съществуват днес, са еднакви буква по буква — чрез всички тези доказателства ние ясно знаем, че Коранът не е бил изменен.
И това, че в Корана Аллах казва: „Ние ще го пазим“, и че Коранът е достигнал до наши дни съхранен, показва, че това е голямо чудо и че Ислямът е истинската религия.
28.мо Доказателство.
Лесното запаметяване на Свещения Коран
Това, че милиони хора могат лесно да запаметят Корана, също е отделно доказателство. Още в един айет Аллах обръща внимание на това.
Той казва: „Улеснихме Корана, за да го запомните[63] и разберете.“
Помислете — има книга от 600 страници, написана с арабската азбука, тоест с напълно различна писменост, и въпреки това милиони хора — от малки до големи —
въпреки че говорят различни езици, успяват да запаметят Свещения Коран. Говорим за милиони хора.
Например, ако сега ни дадат 1–2 страници от книга на китайски, бихме ли могли да ги научим наизуст?
А Свещеният Коран целият постоянно се запаметява от милиони хора.
И това е още едно доказателство, че Коранът е слово, надхвърлящо човешките възможности.
А фактът, че в Корана Аллах казва: „Улеснихме го за разбиране и запаметяване“, още повече засилва това чудо.
29.то Доказателство.
Красноречието и несравнимото литературно превъзходство на Корана.
Стилът на Свещения Коран притежава толкова необичаен, удивителен и уникален начин на изразяване, какъвто арабите дотогава никога не били срещали.
Хората останали изумени, сякаш е дошъл напълно нов език.
И неговото красноречие, тоест литературната страна на Корана, е толкова удивително и на толкова високо ниво, че те не успяват да създадат дори нещо подобно.
Дори ако бяха успели да донесат нещо подобно, целият спор щеше да приключи още в началото, но вместо това те предпочели войната.
И били принудени да воюват заедно с децата и семействата си.
Това показва, че на Свещения Коран не може да се създаде подобие и че неговото красноречие не може да бъде имитирано. Тоест Коранът не прилича нито на поезия, нито на обикновена проза.
Той не прилича на нищо друго. Има напълно различен стил от всичко останало.
Той въздейства по различен начин на слуха, по различен начин на сърцето и по различен начин на душата. Хората дори изпадат в духовно вълнение само докато го слушат.
Много хора дори приемат Исляма само заради хармонията в думите на Корана.
Дори около нас има хора, които започват да плачат, когато слушат Корана, въпреки че не разбират значението му, нали?
Това е доказателство за насладата, която душата получава от литературното превъзходство и смисъла на Корана.
Правилата на литературата и принципите на красноречието могат да бъдат изучени от учените, които са специалисти в тази област.
Например могат да се разгледат трудовете на учени като Секкаки и Джурджани, които са станали майстори в тази наука.
И всички те единодушно са казвали:
„Красноречието, литературната страна и стилът на Корана са несравними. Нито едно човешко произведение не може да се сравнява с него.“
Тоест, когато погледнем към учените, които владеят граматиката и красноречието на арабския език, виждаме, че те заявяват, че никое произведение не може да достигне нивото на Свещения Коран и не може да го имитира.
Това показва, че Свещеният Коран не е човешко слово, а слово на Аллах.
30.то Доказателство.
Това, че в Исляма има повели, които са тежки за човешкото его, е доказателство за неговата истинност.
Тези правила в Исляма, които са трудни за нефса, показват, че Ислямът не е религия, създадена според човешките желания, а че е истинна и праведна религия.
Например помисли — петкратната молитва всеки ден, един месец пост всяка година, ежегодното даване на зекят.
Това са повели, които изискват сериозна дисциплина и същевременно са тежки за човешкото его.
И въпреки че са трудни за нефса, фактът че хората следват тази религия е доказателство за съществуването на ясна истина.
Ако някой лъжец искаше да поведе хора след себе си, нямаше ли да изгради система, която да угажда на удобството и желанията им?
Това показва, че Коранът говори единствено истината, а който желае — го следва.
Например, когато в други религии има правила, които са тежки за човешкото его, религиозните водачи понякога ги променят и ги правят по-удобни според желанията на хората.
Или когато някой иска да управлява общество, обикновено говори така, че да угажда на удобството и комфорта на хората.
Но в Исляма най-важният акцент е върху казването на истината и правдата.
31.во Доказателство.
Това, че Свещеният Коран решава всеки обществен проблем, също е голямо доказателство за неговата истинност.
Помислете — появява се една книга и решенията, които дава в нея, продължават векове наред да решават проблемите на всички общества.
Това е нещо извънредно, истинско чудо. Помислете например за държавите. Те постоянно променят своите конституции.
Защото не всяко правило е решение за всяка ситуация, нали така? Затова законите непрекъснато се обновяват.
Но Свещеният Коран още от самото начало е установил система, която може по най-добрия начин да управлява всички общества във всички времена.
Например чрез повелята за зекят и забраната на лихвата е установен баланс между богатите и бедните в обществото. Или с думите „Превъзходството е в богобоязливостта“ е унищожена из основи идеята за расизъм — проблем, който дори днес не е напълно решен.
Или чрез понятието за правата на другите хора са предотвратени измамите и лъжите в обществото. А чрез забраната на клюкарстването са предотвратени враждата и отчуждението между хората и е създадена обич помежду им.
Или като отдава значение на правата на животните,[64] Ислямът поставя всички живи същества под закрила.
Или като учи на любов и уважение в семейството,[65] изгражда обществото силно още от неговата основа.
И с още десетки правила предлага решения за всяка обществена болка и проблем — без значение от време и място.
А в коя друга книга се вижда подобно нещо?
32.то Доказателство
Свещеният Коран се обръща към хора от всякакви области и среди.
Това, че Свещеният Коран може да говори на хора с различен начин на живот и от различни области, също е доказателство за неговата истинност.
Помислете — как е възможно едно слово, една реч, да възпитава всеки човек и да дава поука на всеки?
Има ли друга книга освен Свещения Коран, която да прави това?
Например едно дете също получава своя дял от Корана — вижда красиви примери и получава поука чрез благите вести за Рая.[66]
Или един млад човек, или възрастен човек — всеки взема своята поука.
Или една майка научава от Свещения Коран, от Исляма, как трябва да възпитава детето си.
Или човек, който се занимава с търговия, научава от Корана как трябва да извършва търговията си.
Или един учител научава от Корана как правилно да предава знание.
Или управник, войник, философ, географ, историк… всички намират своя дял в него.
Същото важи и за учените.
Когато погледнат към Свещения Коран, те намират множество знания и започват да извличат уроци от него. Например човек, който се занимава с астрономия, получава една поука.
Този, който се занимава с ембриология — друга. С физика — друга. С психология — друга. Или този, който изучава зоология или ботаника — всеки намира своя дял.
Тоест всички намират в него източник на знание и поука. Не изглежда ли това удивително? Не е ли това ясно чудо?
Кое слово, коя реч е успяла да възпита всички хора — от всяка група и с всякакъв характер — и да им даде поука?
Това показва, че Свещеният Коран е книга, изпратена за цялото човечество от Аллах, Който дава на всеки най-правилното знание.
33.то Доказателство.
Разликата в стила между хадисите и Корана.
Това, че езикът и стилът на благородните хадиси и на Свещения Коран са много различни, ясно показва истинността на Исляма и че Коранът е слово на Аллах.
Ако човек прочете или чуе обикновените думи на Пратеника и след това айетите на Свещения Коран, лесно ще разбере, че между тях има огромна разлика.
Защото езиците и стиловете им са напълно различни. Ясно се разбира, че става дума за две различни воли.
Докато при четенето на Корана има лекота, спокойствие и поток, който сякаш докосва душата, в хадисите няма същата степен на това превъзходство.
Това ясно показва, че Свещеният Коран е изпратен от друг Източник. Помислете например така:
Могат да се срещнат измислени хадиси, но никога не се среща измислен айет.
Защото хадисите са думи на Пратеника, изречени на човешки език, и този стил може да бъде имитиран.
Но езикът на айетите в Свещения Коран не може дори да бъде подражаван. Защото неговият стил е напълно различен — неподражаем.
Именно ясната разлика между езика на хадисите и Корана е силно доказателство, че Коранът е слово на Аллах.
34.то Доказателство.
Правила с възпиращи и най-подходящи решения.
Това, че възпиращите правила, които Ислямът дава за предотвратяване на престъпленията,[67] осигуряват пълна справедливост[68] и напълно предотвратяват[69] престъпленията във всички общества, също е доказателство за истинността на Исляма.
Защото не само е трудно да се създадат приложими правила, които да убедят всички, но е трудно и хората, които нарушават тези правила, да бъдат контролирани с най-подходящата дисциплина.
Тоест хората, които не спазват дадено правило, трябва да бъдат възпирани по такъв метод и проблемът да бъде решен така, че да се осигури пълен ред.
Именно правилата в Исляма са постигнали това напълно.
Особено когато погледнем състоянието на големите държави, виждаме, че въпреки непрекъснатото създаване на нови закони за предотвратяване на престъпленията, те не успяват да ги спрат — и това е голямо доказателство.
Дори днес, колкото и пъти да се променят законите и да се отправят предупреждения, пълно решение така и не се постига.
Тоест престъпниците не могат да бъдат отказани от делата си. А правилата в Исляма осигуряват едновременно пълна справедливост и пълен мир.
Освен това те напълно убеждават хората да се откажат от извършването на престъпления.
Така виждаме, че чрез Исляма се осигурява дисциплина, съответстваща на човешката природа.
Това се постига както чрез правилно установени закони за справедливост и право, така и чрез понятия като правата на другите хора, съществуването на ангелите и съществуването на Ада.
Ето така, чрез правилата, които Ислямът дава, и чрез това, че при тяхното прилагане обществата достигат до решение, ние виждаме неговата истинност.
Тоест фактът, че в света има престъпления, които все още не могат да бъдат предотвратени, а формулата за предотвратяването им се намира в Свещения Коран, ясно ни показва, че правилният източник е Коранът.
35.то Доказателство.
Държавите са напредвали винаги, когато са следвали Исляма!
Истинността на Исляма можем да разберем и като видим какви резултати са постигали държавите, които са се подчинявали на Исляма. Тоест самата система е работила.
Това ни е показало и правилността на метода. Колкото повече държавите са следвали Исляма, толкова по-справедливо са управлявали света.
Те са успявали да донесат мир на всички области. Но всеки път, когато държавите са се отдалечавали от Исляма, са започвали да западат.
Това означава, че методът е правилен, знанието е правилно и каузата е правилна.
Когато използваш един ключ и вратата се отваря, а когато не го използваш — не се отваря, тогава съществуването на правилния ключ става сигурно.
Ето така, когато се следва Ислямът, проблемите се решават и светът може да бъде управляван със справедливост, което естествено показва, че това е истинската религия.
36.то Доказателство.
Начало на формуляра
Саможертвата на сподвижниците.
Това, че нашите почитаеми сподвижници са дали целия си живот, душите си и имуществото си за тази кауза, дори отказвайки се от семействата си, е голямо доказателство, че това е истина.
Защото оттук разбираме, че истините, които са видели, са били действителни и че чудесата, които са видели от нашия Пророк, са били истински.
Защото никой не би посветил живота си на кауза, която не е истинна. Никой не би се обърнал срещу семейството си и не би воювал с него.
Това означава, че е съществувала реална истина и сред вярващите е имало изключително умни хора, достигащи нивото на гении.
Всички те са решили да посветят целия си живот на Исляма.
Великият пълководец Халид ибн Уалид, който никога не е губил битка и е бил изключително умен, или Хз. Омар, прочут със справедливостта си и защитата на истината,
или Хз. Али, известен навсякъде със знанието и интелекта си — както и много други герои, Аллах да е доволен от всички тях, здраво са се придържали към тази кауза.
Тоест хора, които не са се страхували от никого и са можели да нарекат грешното — грешно, напълно са приели Исляма.
Безстрашният пълководец Халид ибн Уалид, който никога не е губил битка, показва колко голям гений е бил именно с това, че не е претърпял нито едно поражение.
И въпреки че в Корана е записано, че бащата на Халид ибн Уалид ще отиде в Ада, той въпреки това се е привързал към Исляма, защото е знаел, че Коранът е истина.
Това означава, че той е видял голяма истина.
37.мо Доказателство.
Логиката разбира тази разлика.
Всъщност, когато погледнем на въпроса логично, много ясно разбираме, че нашият Пророк е истински Пророк.
Защото е невъзможно един овчар, преоблечен като владетел, да мами хората в продължение на векове.
Ако имаше такава имитация, тя би се разкрила за много кратко време. Защото две толкова различни положения не могат да бъдат имитирани успешно.
Това ясно би личало. Измамата веднага би била разкрита.
Ето защо е немислимо Хз. Мухаммед, саллаллаху алейхи ве селлем, да е заблуждавал хората години и дори векове, казвайки: „Аз съм Пророк и знанията, които нося, са словото на Аллах без никаква грешка.“[70]
Тоест или би бил лъжец, или велик пророк, изпратен от Аллах.
И такава огромна разлика няма как да не бъде разбрана от хората в продължение на векове.
Може ли светулка да изглежда като звезда пред астрономите в продължение на години? Нима това не би било забелязано? Разбира се, че не.
Ето така истините, донесени от нашия Пророк, не само че не са опровергани, но с всеки изминал ден чрез новооткрити знания продължават с възхищение да насочват хората.
38.мо Доказателство.
Доказателството за искреността. Животът на нашия Пророк е изцяло изграден върху искреност.
Това, че в своята мисия е следвал само истината и е говорил само истината, също показва истинността на Исляма. Например има един много интересен случай.
Един ден синът на нашия Пророк — Ибрахим — починал, а в същия ден настъпило слънчево затъмнение.
Хората помислили, че това е необикновено събитие и чудо, свързано специално със сина на Пророка.
И това още повече засилило тяхната вяра и привързаност към Исляма. Дори било повод някои невярващи да повярват.
Но нашият Пророк възразил срещу това мислене. Защото в своята мисия той бил искрен и казвал само онова, което е вярно.
Той казал, че слънчевото затъмнение[71] няма връзка със смъртта на човек и че подобно разбиране е погрешно.
Ето това е истински пример за искреност.
Ако беше лъжец, нямаше ли много лесно да използва тази ситуация в своя полза? Разбира се, че щеше.
Това означава, че Ислямът е истинската религия и че Хз. Мухаммед, саллаллаху алейхи ве селлем, е правдив Пророк, който е говорил само истината.
39.то Доказателство.
Животът на нашия Пророк сякаш е устроен като примерен модел за всички бъдещи поколения.
Тоест бил е устроен като примерен живот.
Помислете — всички събития, които е преживял, не биха могли да бъдат съзнателно подредени от самия него.
Всичко, което е преживял в рамките на само 23 години, вече 1400 години служи като пример за хората.
Помислете — когато следваме благородната сунна, ние вземаме за пример събитията, които нашият Пророк е преживял през тези 23 години.
И през този период нашият Пророк е преживял такива неща, че животът му сякаш е бил подготвен като списък от примери за цялото човечество.
Той е бил определен като пример за подражание.
Всичко, което е преживял в рамките на тези 23 години, вече 1400 години служи като пример и ориентир.
Например семейният му живот, политическият му живот, моралът му по време на война, управлението на обществото, трудовата етика, търговската етика, примерите му за справедливост —
във всички области той е показал и обяснил най-добрите примери чрез реални събития и чрез своята сунна ни е оставил прекрасен източник.
И след като човек не може сам да подреди всичко, което ще преживее през живота си, тогава този живот, който е като указател и пример за цялото човечество, е голямо чудо.
40.то Доказателство.
Ако семената са станали дървета, съмнението изчезва.
Всъщност можем много лесно да достигнем до истинността на Исляма и чрез логическо заключение. Например едно семе.
Докато се намира в земята сред стотици други семена, може и да не знаеш какво точно е то. Но след като това семе стане ябълково дърво
и даде стотици ябълки, вече няма нужда да питаш: „Дали първоначално това семе не беше от друг плод?“
Никой не се съмнява в това. Така може да се гледа и на доказателствата за Исляма. Нашият Пророк е обявил пророчеството си заедно със Свещения Коран.
Това семе вече се е превърнало в огромно дърво и е дало милиони плодове. Тоест говорим за плод, който съществува от 1400 години.
Например Свещеният Коран е най-големият плод и е пред нас. А чудесата в него ни показват силата на този плод.
Или ползите на Исляма, приносът му към хората, държавите и обществата са очевидни.
Или съществуването на хиляди учени и праведници, израснали чрез Исляма, е очевидно. Или победите на държавите, които истински са живели според Исляма, са очевидни.
Или пораженията им, когато са се отдалечавали от него, също са очевидни. Или това, че хората, придържащи се към Исляма, намират мир чрез знание и в сърцето си, е очевидно.
Или личности като Хз. Омар, Хз. Али, Имам Азам, Имам Раббани, Фатих Султан Мехмед, Явуз Султан Селим,
или Имам Газали и Бедиюзаман Саид Нурси — всички те са дали хиляди полезни плодове и са пред очите ни.
След като виждаме толкова много плодове на Исляма и особено сме свидетели на толкова много чудеса на Корана,
да питаме: „Дали нашият Пророк е истински пророк? Дали намерих правилното семе?“ би било безсмислено — сякаш отричаме всичко, което сме видели.
Обобщение.
Да, братя мои, няма определен брой доказателства за истинността на Исляма. Можем да изброим още стотици доказателства.
Днес просто искахме накратко да обобщим част от тях.
След толкова много доказателства, не трябва ли вярата на един мюсюлманин вече да стане непоклатима?
И не трябва ли един искрен невярващ вече да приеме Исляма?
Щом дори един ключ може да отвори врата, как е възможно десетките ключове, които изброихме, все още да не отворят тази врата?
Ние стигнахме до този извод и отворихме вратите — чрез разума, логиката, изучаването на вселената, чудесата в Корана, живота на Пророка, неговия превъзходен морал, невидимите чудеса, научните знаци и десетки други доказателства.
Въпреки толкова много доказателства, защо човек все още да не стане мюсюлманин?
По-разумно ли е човек да се дави във философии без истински доказателства и да живее в страдание, очаквайки небитието?
Или да влезе в двореца на Исляма, където има хиляди доказателства, и да даде спокойствие на сърцето и душата си?
Нека завършим видеото с едни думи на Бедиуззаман, които силно са ме впечатлили:
„Вярата на един мюсюлманин се опира на толкова силни и безброй доказателства, че за неверието не остава никакво оправдание; сякаш разумът е принуден да приеме.“
И ти сподели това видео, в което разказахме за доказателствата на Исляма, с всички около себе си, за да разпространим заедно истината на Исляма по целия свят.
Край на формуляра
[1] Свидетелства на немюсюлмански учени
Някои известни историци и изследователи признават мащаба на промяната:
- Майкъл Харт поставя Мухаммад на първо място в книгата си „100-те най-влиятелни личности в историята“ заради съчетанието от религиозно и политическо влияние.
- Уил Дюрант пише, че ислямът е преобразил арабите в дисциплинирана и силна цивилизация
[2] Бакара, 23-24. Кевсер, 1-3, Саф, 9, Нур,55. Касас, 85… има още доста много…
[3] Бухари, Мегази, 38
Бухари, Фитен, 13
Бухари, Фитен, 25
Бухари, Енбия, 50
Бухари, Дженаиз, 4
Бухари, Дженаиз, 55
Бухари, ет-Тарихул-Кебир, 81
Мюслим, Дженнет, 76
Ебу Давуд, Сюннет, 8
Ебу Давуд, Сюннет, 5–6
Ебу Давуд, Мелахим, 4297
Ебу Давуд, Бую’, 3
Тирмизи, Фитен, 43
Ибн Маджа, Фитен, 4259
[4] Муслим, 155
[5] Бухари, 256/870
[6] Муснед, т. 2, стр. 176
[7] Ебу давуд, суннет, 9
[8] Бухари, Мегази, 38
[9] Муслим, дженнет: 76
[10] Бухари, дженаиз: 4
[11] Ибни Мадже, фитен: 4259
[12] Бухари, дженаиз: 57
[13] Фетхул-Бари, 13:45
[14] Муснед, 1:102, 103
[15] Муснед, 6:294
[16] Бухари, Истизан, 43
[17] Кешфул-Хафа, 1:365
[18] Сахих Муслим страница 1051.
[19] Хейсенми меджму уз зеваид.
[20] Муснед I:159
[21] Buhari Meğazi: 29
[22] Муснед 4:170 Муснед 1:223 Муснед 5:89
[23] Анбия:107
[24] Таберани, III, 315.
[25] (3:144) (33:40) (47:2) (48:29)
[26] Табери тарих: (история) 2/225
[27] Ибни Хишам, сире: I/388
[28] Сирету ибни хишам, I:266
[29] Бухари, Зекят 60,
[30] Vakıdi I:69-70,
[31] Бухари, Джихад 12
[32] Аз-Зарийат, 47,
[33] Ясин, 38,
[34] Анбиа, 33,
[35] Хадид, 25,
[36] Тарик, 11,
[37] Нахл, 68,
[38] Енам, 125,
[39] Нур, 40,
[40] Зумар, 6,
[41] Муминун, 14,
[42] Теббет, 1-3
[43] Рум, 2-5
[44] Рум, 1-5
[45] Хиджр 15:9
[46] Фатх, 27,
[47] Фатх, 27-29
[48] Между 610.г - 632.г
[49] Между 634.г - 732.г
[50] Между 733.г - 750.г
[51] Фатх, 29.
[52] Между 750.г - 1700.г
[53] Мумин, 36-37
[54] Ниса, 82
[55] Битие 41:46-57
[56] Битие 41:46 се разказва.
[57] Бакара, 2-23,
[58] Худ, 11-13,
[59] Исра, 88,
[60] Сад, 71,
[61] Бакара, 268,
[62] Хиджр, 9,
[63] Камар, 17,
[64] Нахл, 5-8
[65] Ниса, 36
[66] Бакара, 25. Ал-и имран 133-136. Ниса, 57. Тауба, 72. Сура Мухаммед, 15.
[67] Маида, 38.
[68] Бакара, 178-179. Нур, 4.
[69] Нур, 2.
[70] Ниса, 82. Фусиллат, 42. Бакара, 2
[71] Бухари, кусуф, 13
Въпроси и ислям
