КАК МОЖЕМ ДА БЪДЕМ СИГУРНИ, ЧЕ ХАДИСИТЕ СА ДОСТИГНАЛИ ДО НАС БЕЗ ИЗОПАЧАВАНЕ?
Хадисите не са били приемани без проверка. Още от ранните поколения мюсюлманските учени развили специална наука за установяване на достоверността им. Всеки хадис бил разглеждан чрез иснад, тоест веригата от хора, които са го предали, и чрез матн, самия текст на хадиса. Проверявало се дали предавачите действително са могли да се срещнат, дали са били честни, каква е била паметта им и дали тяхното предание съвпада с други независими вериги. Затова хадисите били разделяни на сахих, хасан, даиф и други категории. Самото наличие на огромен брой слаби и измислени хадиси, които учените са обозначили като такива, показва, че не са приемали всяко предание за истинско.
Предаването не било само устно. Хадиси започнали да бъдат записвани още в ранния ислямски период, а книгите по хадис по-късно се предавали чрез контролирано четене пред учители, сверяване на преписи и удостоверени вериги на предаване. Съществували различни независими пътища, по които едни и същи сборници и хадиси достигали до следващите поколения, което позволявало грешките да бъдат откривани чрез сравнение.
Затова не казваме, че всеки разказ, наречен „хадис“, непременно е запазен без промяна. Именно затова съществува науката за хадиса. Твърдението е, че чрез строгата проверка на предавачите, веригите и текстовете учените са могли да разграничават силните предания от слабите и измислените. Най-достоверните хадиси са онези, които са преминали през тези проверки и са подкрепени от надеждни и независими пътища на предаване.
Dear Brother / Sister,
По тази тема едно от най-важните неща, което трябва да се знае, че Пророка Мохамед с.а.в казва: “Който измисли лъжа по мой адрес нека си приготви мястото в ада.“[1] с тези думи Пророка Мохамед алейхи селям е станал причина, сподвижниците да бъдат много внимателни по тази тема. Заради това сподвижниците са били изключително внимателни при разказването и предаването на хадиси.
Пример за това е Али р.а който е казал: “Когато ви разказвам нещо от Пратеника на Аллах, така внимавам, че е по лесно, за мен, да падна от небето и да бъда разкъсан на парчета отколкото да излъжа за него.“[2]
След като сподвижниците са запазили айетите на Корана, те са дали Приоритет на запазването на думите и действията на Пророка, това може да се види в Сиер[3] книгите.
Те никога не пренебрегвали дори и най-малкото действие или дума на Пратеника на Аллах, като ги записвали и документирали.
Особено сподвижниците, които са били духовно отговорни за хадисите, като например тези наречени Абадиле-и Себа[4] особено Абдуллах ибн Аббас и Абдуллах ибн Амр ибнил- Ас, са записвали хадисите, свързани с принципите на вярата, исляма и чудесата на Пророка Мохамед с.а.в.
Сподвижниците са били изключително педантични по този въпрос, даже понякога са се колебаели да разказват хадиси, които много добре са знаели. Един от сподвижници на Пророка Енес бин Малик (Аллах да е доволен от него) е казал: „Ако не беше страхът и безпокойството от допускане на грешки, щях да ви разкажа повече от Пратеника на Аллах.“[5]
По същия начин, Абдуллах ибн Аббас се е колебаел и се е чувствал дискомфортно, когато са искали да разкаже хадис, той се е страхувал, че ще сгреши, и когато най-накрая събере смелост да предаде хадис е казвал: „ Вижте, аз казвам нещо по памет, но знайте, че Пратеника на Аллах е казал нещо горе-долу подобно на това.“[6] и не е забравял да предупреди за това.
Зубайр ибн Аввам, един от десетте сподвижника, на които е била дадена благата вест, че ще влезе в рая. Е предал толкова малко хадиси, че един ден, когато синът му го е попитал: „Татко защо не предаваш хадиси?“, той отговорил: „Страхувам се да не противореча на Пратеника на Аллах дори и с една дума. Защото Пратеника на Аллах каза:“ Който измисли лъжа по мой адрес нека си приготви мястото в ада.“ Отговори той. [7]
След сподвижниците, хиляди учени, наречени таби-ини[8] които са израснали със сподвижниците, те са записвали тези хадиси, които са получили от сподвижниците със същата чувствителност, като са ги записвали и запомняли. Те са били толкова внимателни спрямо записването на хадиси, че когато се е налагало, те са изминавали разстояния с дни. Ако трябва да дадем пример, един от тях е Саид Ибнул-Мусайб, който е казал, че е пътувал[9] с дни, когато е бил необходим даден хадис. Месрук ибн Еджда “За една буква от хадиса е пътувал[10] с дни.“ Според преданието на Кесир Ибн Кайс, “Любител на знанието, пътуващ от Медина до Дамаск, за да научи само един единствен хадис от Ебу Дерда.“[11] Можем да дадем много други пътувания по темата.
След табиините четирите имама на четирите течения и мухаддисите[12] така наречените (хадисолози), които били отговорни за запазването на хадисите, са ги запазили написвайки ги.
Единият имам от тези 4 течения Ахмед ибни Ханбел е запомнил един милион хадиси заедно с неавтентични, слаби и достоверни. И в известната му книга Мюснед е написал подбирайки 40 хиляди достоверни хадиса.
От Имама Зухри до Яхя ибн Саид ал-Катана, от Бухари и Муслим до Дарекутни и Хаким са се появили безброй Учени.
Двеста години след миграцията на Пророка, авторите на хадис книгите известни като Кутуб-у Ситте особено Бухари и Муслим, поемат отговорността за запазването на хадисите.
Дотогава хиляди учени, като ибн Джевзи, са премахвали неверните хадиси или думите, които са били умишлено смесени в достоверните хадиси.
Следователно не бива да се появяват[13] мисли като, дали хадисите от преди 14 века са верни, и как са достигнали до нас днес.
[1] Хадис, Бухари, Илим, 38; Муслим, Зюхд, 72; Ебу Давуд, Илим, 4; Тирмизи, Фитен, 70; Мюснед, 1/70.
[2] Хадис, Бухари, Иститабе, 6; Ебу Давуд, Сунен, 28.
[3] Сиер е : Общото дадено наименование на книги, които разказват живота на Пророка Мохамед с.а.в.
[4] Абадиле-и Себа: Това се отнася за седемте известни сподвижника на има Абдуллах. Това са Абдуллах ибн Аббас, Абдуллах ибн Омар, Абдуллах ибн Месуд, Абдуллах ибн Раваха, Абдуллах ибн Селям, Абдуллах бин Амр бин Ас, Абдуллах Бин аби Евфа.
[5] Хадис, Даримии, Мукаддиме, 25.
[6] Хадис, Ибни Мадже, Мухакддиме, 3.
[7] Хадис, Бухари, Илм, 38
[8] Таби-ините са онези, които са видели сподвижниците на Пророка Мохамед, когато все още е бил жив. А Теббе-и Таби-ин са онези, които са виждали Таби-ините.
[9] Зехебии,Тезкирету‘л- Хуффаз, 1/56; ер-Рихле, стр. 127-129.
[10] М.аджадж ел-Хатиб, ес-суннету Кабле‘т- Тедвин, стр: 178.
[11] Ер-Ръхле, стр. 78; Ибни Мадже Мукаддиме, 17.
[12] Мухаддис означава: „Човек, който разказва хадисите, заедно с техните вериги от разказвачи, знае текстовете на тези хадиси наизуст, и потвърждава сигурността им.
[13] Бедиуззаман саид Нурси, Рисал-и Нур, Писмата 19-то писмо
Въпроси и ислям
