ЩОМ АЛЛАХ ЗНАЕ КАКВО ЩЕ НАПРАВИМ И КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ КРАЯТ НИ, ЗАЩО НИ ИЗПИТВА?
Аллах знае предварително какво ще изберем, но Неговото знание не ни принуждава да го направим. Изпитанието е, за да извършим делата си със собствената си воля и така наградата или отговорността ни да бъдат напълно справедливи. Аллах не ни съди само според това, което знае за нас, а според изборите и делата, които действително сме извършили.
„Онзи, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е най-добър по дела.“
Коран, Ал-Мулк 67:2
Dear Brother / Sister,
Когато Аллах създаде тази вселена, Той я подреди според Собствената Си безкрайна мъдрост, а не според инженерството на нашите умове. Нормално е умът ни да не може да схваща и разбира всичко. Всеки човек знае със съвестта си, че в него има две отделни действия, едната е “свободен избор в съдбата си“ тоест човек е свободен да използва волята си както си иска. А другата е извън волята и избора на човека и това е волята на Аллах. Примерно: говор, мълчание, седене, изправяне, влизат в първата група; пулс на сърцето, растежа на тялото, побеляването на косата са от втората група. Делата на първата група се считат така; ние искаме Аллах сътворява. Тоест каквото ние искаме и решим със собствената си воля Аллах го знае и го сътворява.
А в втората група нашата воля няма право на избор. Желаещия и Сътворяващия е Аллах. Ние не сме отговорни за ставащото във втората група. Тоест в отвъдното няма да се държим отговорни за размера на телата си, или цвета на кожата, или за раса, или за полът си, или за ерата в която сме живели.
Да дойдем на най голямата грешка. Направени всички хубави и сполучливи неща ги стопанисва човек и казва изпъчвайки, “ Аз го направих, аз го спечелих…“ Но като стане въпрос за извършените грехове жестокости и грешки той се вкопчва в съдбата и казва “Това го е имало в съдбата ми“ и се опитва да се измъкне.
А истината е следната: Знаем със съвест, че ние не сме пленници на съдбата в никое от нашите дела. Свободни сме да правим всичко със собствена воля. Ние сме, които искат и Аллах създава това което сме искали.
Не налагали фактът, че сме изпратени тук за изпитание? Кандидат, който се явява на изпит, не може да си избере сам залата в която да го изпитат. Той не може да започне или прекрати изпита си сам. Той не може и да определи точкуването на въпросите. Всичко това се определя от изпитателя. След като започне изпита той дава отговори по собствено желание без никой да му се меси или помага. В противен случай това не можеше да се нарича изпит.
Сега нека потърсим отговорите на тези въпроси: Хората на този свят попълват ли собствените си книги с дела, както си искат? Отговор: Да…
Свободни ли са да се съобразяват с Божиите заповеди и забрани? Отговор: Да…
“Ако Всемогъщият Аллах знае с вечното си знание какво ще направя в бъдеще, тогава каква е моята вина?“
На този въпрос отговаряме внимателно по следният начин: “твоята вина е да извършваш това лошо дело“ иначе науката е подчинена на знанието а не знанието на науката. Тоест знанието на Аллах не е причина ние да извършваме дадено дело. С други думи Аллах знае, че ние ще го направим, ние не го правим защото Аллах го знае.
Примерите могат да се умножат по следния начин: Например да кажем, че знаем за един млад човек, който учи в факултет за природни науки. Това наше знание “информация“ е наука. Известно е, че този младеж е в факултет. Тази наука зависи от това знание. И така, знаем, че този младеж учи в този факултет, но нашето знание не е причина той да учи там.
Друг пример: Пророка Мохамед (с.а.в) е съобщил, че Константинопол ще се превземе от Фатих Султан Мехмед. Дошло време това се е случило. Но това не се е случило защото Пророка го е знаел нали?
Последен пример: Ние знаем по кое време е изгрева и залеза на слънцето и според това го пишем на календар. И слънцето точно тогава изгрява и залязва. Нашето знание не е причина то да изгрява и залязва в точното време което сме написали.
В обобщение: Аллах знае какво правим и какво ще правим. Ние не го правим защото Аллах го знае. Точно заради това ние носим отговорност за нещата, които правим и които не правим.[1]
[1] По тази тема може да се погледне писанието на Бедиуззаман Саид Нурси 26‘то слово.
Въпроси и ислям
