КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХОДАТАЙСТВОТО (ШЕФААТ) В ИСЛЯМА?

Ходатайството, наречено шефаат, означава застъпничество пред Аллах в Съдния ден. Никой обаче не може да ходатайства самостоятелно или против волята на Аллах. Ходатайството ще бъде само с Неговото позволение и за онези, за които Той е доволен.

„Кой е онзи, който ще ходатайства пред Него без Неговото позволение?“
Коран, Ал-Бакара 2:255

Най-великото ходатайство ще бъде дадено на Пророка Мухаммед ﷺ. С позволението на Аллах той ще ходатайства в Съдния ден. Ходатайство ще бъде позволено и на други пророци, ангели и праведници според волята на Аллах. Следователно мюсюлманинът не вярва, че някой притежава независимо право да прощава грехове. Прошката и окончателното решение принадлежат единствено на Аллах.

„В онзи Ден ходатайството няма да бъде от полза освен за онзи, комуто Всемилостивият е позволил и от чиито думи е доволен.“
Коран, Та-Ха 20:109

Dear Brother / Sister,

Ходатайството (Застъпничество) е милост от Всемогъщия Аллах. С Неговото позволение и милост, в съдния ден Той прави добрина като позволява застъпничеството за някои определени грешни хора.

Ходатайството е заслуга. Хадисите за застъпничеството са толкова много, че не могат да се отрекат.  Същността и основата на ходатайството е милостта и прошката на Аллах, за някои Негови слуги. Една от Мъдростите на Ходатайството е това, че Аллах ще определи духовните статуси на слугите си, (Особено на Пророка Мохамед (мир на духът му) и ще разчуе на всички, които са на площада на апокалипсиса, кой какво е спечелил като е следвал Пророка и праведните слуги на Аллах, и кой какво е изгубил като не ги е следвал.

“И в част от нощта извърши молитва допълнително за теб. Че твоят Господ да те издигне на похвално място.“[1]

В този айет е споменато похвалното място (Макам-ъ Махмуд)  тълкувано като мястото на ходатайството, което ще бъде дадено на Пророка Мохамед с.а.в в съдния ден. Всъщност в един хадис сподвижник пита Пророка какво е Макам-ъ Махмуд? И Пророка отговаря с: Това е ходатайство.[2]

Всички пророци, светци, пречистените светци[3] и мъчениците ще могат да се застъпват за грешните хора, според духовното ниво, които са достигнали, но върхът на тези нива принадлежи на Пророка Мохамед с.а.в. Докато всеки Пророк е използвал правото си за застъпничество на този свят, Пророка Мохамед е запазил това право за отвъдното.  

“ Всеки Пророк има молитва която се приема. Всеки Пророк избърза да изкаже тази молитва. (Тоест знаейки, че ще се приеме, си се моли тук на земята) Но Пророка казва аз оставих тази молитва за отвъдното.“[4]

И за това светия Пророк в отвъдното ще бъде собственик “шефат-ъ узма“ [5] и на “Лива-ул Хамд.“ [6]

Знак за това е сура Духа 5 айет: “И ще ти въздаде твоят Господ, и ти ще си доволен.“ [7]Това е знак, че неговата молитва там ще се приеме.

Но да не се забравя, че и застъпничеството на Пророка е ограничено, тоест всяко застъпничество се извършва с разрешението на Всемогъщият Аллах. Следния айет гласи точно това: 

“Кой ще се застъпи пред Него, освен с Негово позволение?“ [8]

Нашият водител Мохамед (с.а.в) казва: “Моето застъпничество е за онези от моята общност, (умма) които са извършили големи грехове.“[9] И цялата умма намира утеха в тези негови думи и се надява да получи неговото застъпничество.

Ние виждаме айети в корана гласящи следното: „Не ще им помогне ничие застъпничество.“[10]

Разрешението за ходатайство го дава единствено Аллах. Ние трябва да живеем по такъв начин, че да може да спечелим ходатайството на Пророка. А тези, които отричат ходатайството нищо не печелят нито на този свят нито в отвъдния, това тяхно отрицание ще ги лиши и от ходатайството на Пророка в отвъдният свят. Защото Аллах ще се отнася със своите раби в отвъдното според това как те познават Аллах.[11] 

 

[1] Сура Исра 17/79.

[2] Хадис, Ахмед Б. Ханбел, ll, 444.

[3] Пречистени светци са онези, които ходят по пътя на Пророка. Настойници на знания и благочестие. 

[4] Хадис, Ибн Мадже, 4307; ибн, Хиббан, 6426.

[5] Шефат-ъ узма означава най-висшият престол на ходатайство (застъпничество).

[6] Лива-ул Хамд: Знамето на хвалението, принадлежащо на Пророка Мохамед. Според едно предание, всички вярващи от времето на Адам до Деня на Страшния съд ще се съберат под това знаме, което принадлежи само на пророка Мохамед и не се среща сред други пророци. (Мубаракфури, Тухфе-тю'л-Ахвези, Бейрут н.д., IV, 130).

[7] Ад-Духа, 93/5.

[8] Бакара, 2/255

[9] Хадис, Ебу Давуд, 4739. 

[10] Мудассир, 74/48 Гафир, 40,18.

[11] Хадис, Бухари, Тевхид 15; 35‘ Муслим, Зикр 2, (26 75) Товба 1, (2675).

Въпроси и ислям