КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО МОЛИТВИТЕ НИ НЕ СЕ ПРИЕМАТ? ЗАЩО НЕЩАТА СЕ ОБЪРКВАТ, ВЪПРЕКИ ЧЕ СЕ МОЛИМ?
Аллах ни насърчава да се обръщаме към Него и обещава да откликва на нашите молитви:
„И каза вашият Господ: „Зовете Ме и Аз ще ви откликна.“
Коран, Гафир 40:60
Но откликването на молитвата не означава непременно, че Аллах ще ни даде точно онова, което сме поискали, точно по начина и във времето, което ние желаем. Аллах знае онова, което ние не знаем. Понякога човек моли за нещо, което смята за добро, но то може да му навреди. Друг път желаното се отлага, защото подходящото време още не е настъпило, или Аллах го предпазва от по-голямо зло и му дава нещо по-добро.
„Може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, а вие не знаете.“
Коран, Ал-Бакара 2:216
Затова, когато след дуа нещата се развият по различен от очаквания начин, не трябва веднага да мислим, че молитвата ни е отхвърлена. Понякога самата трудност може да бъде изпитание, защита от по-голяма вреда или път към нещо по-добро. Човек вижда само една част от събитията, докато Аллах знае началото, края и всички последствия.
Съществуват и неща, които могат да бъдат пречка за приемането на дуа, като упорството в греховете без покаяние, харам прехраната, молитвата за нещо греховно и нетърпението, при което човек казва: „Молих се, но не ми беше отговорено.“
Затова вярващият трябва да продължава да се моли, да се покайва, да търси позволеното и да има доверие в Аллах. Дуа не е заповед към Аллах да изпълни нашето желание, а молбата към Онзи, Който знае кое наистина е най-добро за нас.
Dear Brother / Sister,
Молитвата и намаза са основата и същността на нашето Богослужение. Намерението на молитви и намаз трябва да основава дълбоко уважение и поклонение пред Всевишния Аллах, а не само светски желания. Защото би било грешка да гледаме на намаза и молитвата, като молба която трябва! Да бъде приета.
Този свят е място за изпитание. Ако молитвите се приемаха веднага, тогава тайната мъдрост нямаше да има смисъл.
Всемогъщия Аллах обещава, рая за хората, които вършат добри дела и вярват в Него. Той не обещава да превърне светския живот в рай за тях, че да противоречим и да казваме: Кланям намаз моля се обаче не се приема. Нямаме право на това противоречие.
В един хадис се разказва следното за молитвата: “Който се моли грехът му се опрощава, или получава благо, или в отвъдното ще намери заслуженото за него.“[1]
Същността на молитвата е осъзнато да почувстваме своята безпомощност, слабост, несъвършенство и бедност, та да отворим ръце и да се помолим на Аллах. Това е начина да почувстваме, че Той ни чува за да избегнем самотата, тъгата, скръбта и отчаянието.
Всевишният Аллах казва в Корана: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!“[2] Тук Великият Аллах казва: ще отговоря, а не “ще приема“. Като например ако отидем на лекар, и кажем докторе трябва ми това лекарство, доктора първо ще каже “заповядай влез“ ще погледне лекарството и като знае, че ще ви навреди, ще ви даде подходящо и по добро за вас лекарство.
Също по тази логика, молитвите извършени в доволството на Аллах се приемат по три различни начина: Или се вижда приетата молитва на този свят. Тоест Аллах ще даде това, за което сте се помолили. Или Аллах ще даде нещо по добро от това за което сте се помолили. Или ще приеме молитвата за отвъдния живот, тоест това може да стане атрибут в отвъдното за да се спаси от ада или да влезе в рая.
Значи, като се помолим не можем да кажем молитвата ни не се прие, когато исканите неща не се случат.
Молитвите и поклоненията извършени в съответствие на доволството на Аллах се приемат, и обещаните светски неща само тогава се дават.
Примерно има хадис, който казва. “Дадената садака, отблъсква бедствия и удължава живота.“[3] Ако дадем садака, милостиня, с цел, да отблъснем бедствията и да си удължим живота, тогава няма да постигнем тази цел, защото милостиня и садака се дават само и само за доволството на Аллах и само тогава се отблъскват бедите и Аллах бива доволен като и удължава живота ви с изобилие и мир.
Можете да сравните този пример и с други теми.
[1] Хадис, Дейлемии.
[2] Сура Гафир, 40/60
[3] Хадис, Хейсеми, Меджмау-з- Зеваид, III/63.
Въпроси и ислям
