ВЪЗМОЖНО ЛИ Е НЕМЮСЮЛМАНИТЕ, КОИТО НЕ СА ЗАПОЗНАТИ С ИСЛЯМА, ДА БЪДАТ СПАСЕНИ ОТ АДА?
Да, възможно е. В исляма не се приема, че човек, до когото истинското послание на исляма изобщо не е достигнало, непременно ще бъде наказан като онзи, който е познал истината и съзнателно я е отхвърлил.
Аллах казва:
„И не наказваме, докато не изпратим пратеник.“
Коран, Ал-Исра 17:15
Хората, до които Божественото послание не е достигнало по разбираем и достоверен начин, често се разглеждат от ислямските учени като ехл-и фетрет, тоест хора, които не са имали истинска възможност да познаят посланието. Същото може да се отнася и за човек, който е чул само силно изопачена и отблъскваща представа за исляма и никога не е разбрал какво той действително учи.
Тяхната окончателна съдба принадлежи единствено на Аллах. Той знае какво е достигнало до всеки човек, какво е разбрал, какви възможности е имал и какво е било в сърцето му. Затова никой няма да бъде наказан несправедливо.
„Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка.“
Коран, Ан-Ниса 4:40
Следователно трябва да правим разлика между човек, който никога не е познал истинското послание на исляма, и човек, до когото то е достигнало ясно, но той съзнателно го е отхвърлил. Окончателната присъда и за двамата принадлежи на Аллах.
Dear Brother / Sister,
От първия Пророк Адам, до последния Пророк Мохамед алейхи селям, са изпратени много пророци, вярващите в донесеното на тях се наричат, мюсюлмани. Името на религията която е дадена на тези пророци, -при условие, че името на религията не е изопачена от хора- е исляма. Следователно, тези, които са вярвали на пророците по онова време, и на книгите донесени от тях, -при условие, че книгите също не са изопачени от хора- те ще влязат в рая. Тоест ако са вярвали във религията и книгите донесени от тези пророци, те ще влязат в рая.
С идването на Пророка Мохамед с.а.в всички религии бяха премахнати и отменени.[1] Тази истина я разбираме от следния айет: “ А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той ще бъде от губещите.“[2]
С това заедно, хората са отговорни, за донесеното от Мохамед. Тоест тези, които са дошли след него, и които още ще дойдат, са отговорни да повярват на него, и на донесеното от него. На кратко, не-мюсюлманите няма да влязат в рая.
Има хора, които не са чували за Мохамед с.а.в и донесеното от него, има и такива, които са чували за него, но по негативен начин, които и не чувстват нужда да го разследват. И така, какво ще стане с тях? Следния айет ни го разказва открито: “Аллах възлага на всяка душа само според силите ѝ.“[3] Тоест, Аллах не налага на Своите раби бреме, което не могат да понесат.
“И не наказваме докато не изпратим Пророк.“[4] Този айет гласи следното: Че отговорността започва с изпращането на Пророк.
Нека да го обясним, с някои примери:
-Този, който е болен до степен такава, че да не може да стои прав, ще си кланя молитвата седнал.
-В Рамазан ако някой яде по погрешка не му се разваля говеенето.
-Ако някой е накаран насила да яде харам, не е отговорен.
- Бедния мюсюлманин не е длъжен да дава милостиня, или да ходи на хадж.
Примерите могат да се размножат.
Както човешкото тяло има неща, които не може да понесе, или материален недостатък, така и има истини, които самият човешки ум не може да достигне сам самичък.
Аллах държи отговорни онези, които са на ниво да разбират истините за вярата. Тоест Аллах не е натоварил умовете с товар, която не могат да понесат.
След тези изяснения нека дойдем до същността на темата:
Имам-ъ Газали[5] обсъжда положението на християните, живеещи по онова време, и турците, които все още не приели ислям, той ги разделя на три групи:
Според моето вярване, Всемогъщият Аллах ще прояви милост към много от римляните, християни и турците на нашето време. Под това имам предвид римляни и турци, които живеят в далечни земи, и до които не е достигнал призивът на исляма. Те са разделени на три групи:
- Тези, до които е достигнало известието.
- Тези, които не получили уведомлението.
- Тази група остава между двете, тоест те са чували името на Пророка Мохамед с.а.в, но по негативен начин.
Според мен ситуацията на тази трета група е подобна втората група, защото те са чували името на Пророка заедно с противоположностите на неговите характеристики. А това няма да накара някого да се замисли и потърси истината.[6]
От тези твърдения разбираме, че възможността, хората от втора и трета груба да бъдат включени в милостта на Аллах. Но да се каже, че окончателно със сигурност ще стане така не е правилно.
Аллах е справедлив. Той не потиска никого. Ние не се съмняваме, че Той ще отреди на всеки, това което е заслужил. Тук ние имаме задължение да предадем на всички, Неговото съобщение с мъдрост в подходящо време, по най-хубавия и разбираем начин.
[1] Едно религиозно правило, премахнато от друго религиозно правило и доказателство.
[2] Ал-и Имран, 3/85
[3] Бакара, 2/286
[4] Сура Исра, 17/15.
[5] Имам-ъ Газали е един от известните улеми (знаещи). Роден е в Тус, гр. Хорасан, през 1058. Почина в градът Тус намиращ се в Иран. 75 книги написани от него са дошли до днешния ден. Най-извесната му книга е “Ихя-у улуми‘д-дѝн.
[6] Имам-ъ Газали: толерантност в исляма. Превод Сюлейман Улудаг, стр, 60-61.
Въпроси и ислям
