КАК МИЛОСТТА НА АЛЛАХ ПОЗВОЛЯВА НЕВЕРНИЦИТЕ ДА ОСТАНАТ ЗАВИНАГИ В АДА? СПРАВЕДЛИВО ЛИ Е ТОВА?
Милостта на Аллах не противоречи на Неговата справедливост. Аллах не наказва никого несправедливо и всеки човек ще бъде съден според знанието, възможностите, намеренията и истината, която е достигнала до него.
Вечното наказание не се разглежда само според броя на годините, през които човек е извършвал грехове. Става въпрос за човек, който съзнателно отхвърля Аллах и умира в това състояние, без покаяние. Коранът показва, че при някои хора това отрицание е станало траен избор и дори ако бъдат върнати обратно, те отново биха постъпили по същия начин.
„А ако бъдат върнати, пак ще се върнат към онова, което им бе забранено.“
Коран, Ал-Анам 6:28
В същото време никой, до когото истинското послание не е достигнало правилно, няма да бъде съден несправедливо. Аллах знае напълно положението и сърцето на всеки човек.
„Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка.“
Коран, Ан-Ниса 4:40
Следователно вечността на Ада не означава липса на милост. Милостта на Аллах е огромна, но човекът има свободна воля и носи отговорност за окончателния си избор. Никой няма да получи наказание, което не заслужава.
Dear Brother / Sister,
По тази тема значението на следния Айет ни разказва относно този въпрос: “Онези от хората на Писанието и от съдружаващите, които не вярваха, ще бъдат в огъня на ада..“[1]
Защо неверниците ще останат вечно в ада се обяснява в тефсира на Бедиуззаман Саид Нурси по приемлив начин за умовете. Ние тук ще споделим на кратко.
Нека си помислим, че неверника който умира в неверие, и ако живееше вечно той пак щеше да живее в неверие завинаги. Примерно един неверник, който е живял 90 години в неверие ако живее още 900 години пак ще изживее живот си като такъв. Много голям пример за нас е обществото на Ной (Нух). Същността и основата на душата на невярващия е покварена. Следователно, поквареното сърце и покварената душа имат капацитет за вечно отрицание и неверие. И вечното наказание на тази покварена душа не противоречи на милостта и справедливостта на Всевишния Аллах.
Невярващия човек с неверието си отрича всички тези създадени безброй създания. Като ги отрича извърша престъпление като един вид ги убива духовно. В резултат на това престъпление, понеже отрича и вечния Аллах, наказанието му е също вечно и това е напълно справедливо.
Тъй като богохулството е отричане на свещената същност, на имената и качествата на Всемогъщият Аллах, Който е вечен и безкраен. Това се счита за акт на безгранична неблагодарност и обида към Всемогъщият Аллах, като отрича и Неговите благословии, неверника извърша и вечно убийство като отрича личността, свещеното и благословиите на Аллах, това се счита за безкрайно престъпление.
В крайна сметка ни става ясно, че такова тежко престъпление заслужава вечен ад и е справедливо.
[1] Ал-Баийна, 6.
Въпроси и ислям
